Тери Пратчет - Пощоряване

— … недей — завърши нескопосано той. — Върви и… ами работи. Нали това правиш! Нали това ти е работата!

Наричаха я късметлийската щракалкова кула, Кула 181. Беше достатъчно близо до град Шибън 27 27 Има английско детско стихче гласящо: „Като видиш карфица и си я вземеш, цял ден късмет без майтап ще поемеш, като видиш карфица и я подминеш, цял ден навсякъде все ще се минеш“. — Бел.пр. , за да може човек да намери топла баня и свястно легло през почивните си дни, но, тъй като тук все пак беше Юбервалд, нямаше чак толкова много местен трафик и освен това, нещо много по-важно, беше високо-високо в планините, а големите шефове не обичаха да се качват чак дотук. В добрите стари дни през миналата година, когато всяка нощ имаше Час на Мъртвите, тази кула беше извадила особен късмет, тъй като Часът за нагорната и за надолната линии се падаше по едно и също време, така че имаше допълнителен чифт ръце за поддръжката. Сега Кула 181 си извършваше поддръжката на живо или изобщо я пропускаше, както и по всички останали кули, но все още си беше добре човек да бъде назначен в нея.

Впрочем, в нея назначаваха предимно хора. Е, долу в равнината постоянно се шегуваха, че в 181-ва служили вампири и върколаци. Истината обаче беше, че тя, също както и много други кули, нерядко се обслужваше от дечурлига. Всички знаеха, че става така. Всъщност новата управа може и да не знаеше, но и да узнаеше, не би направила нищо по въпроса, освен старателно да забрави, че е знаела. На хлапетата нямаше нужда да им се плаща.

Младите (предимно) мъже по кулите се съдираха от работа при всякакво време, за едва-едва стигащи им пари. Бяха самотници, закърнели мечтатели, бегълци от закона, за които законът беше забравил, или просто бегълци от всички останали. Хващаше ги един особен вид целенасочена лудост; казваха, че тракането на кепенците ти влизало в главата и че вътрешностите ти пулсирали заедно с него, така че рано или късно почваш да четеш съобщения само по тракането им. В кулите си те пиеха горещ чай от чудновати калаени канчета, силно разширяващи се към дъното, така че да не се обръщат, когато бурите разклатеха кулата. По време на отпуска те пиеха алкохол от каквото им паднеше. И говореха на техен си жаргон, за магаре и не-магаре, за системен овърхед 28 28 Шибън (в английския оригинал Bonk), или както го произнасят местните жители, Шиибн, е най-близкото нещо до главен град, което има Юбервалд. До този град е входът към мините на Нисшия крал на джуджетата, а в града живее лейди Марголота, с която Ветинари играе на Прас! по щракалките и с която се смята че имал роман на младини. Именно в този град се развива основната част от действието на „Петия слон“. По време на посещението на Ваймс там, освен всичко друго, са се случили крайно неприятни неща с екипа на най-близката до града щракалкова кула. Ваймс е забелязал следи от нападение по основата на друга юбервалдска кула. Ако такива неща не са се случвали с разположената в същия кризисен район Кула 181, това ще помогне да се обясни, защо тя е известна като късметлийска. — Бел.пр. и за пакетно поле, за това да го забарабаниш и да го подпалиш, за 181 (което беше добре) или запушено (което беше лошо) или тотално запушено (ама наистина много зле), за подпълващ код и за лаком код и за жакард 29 29 Този компютърен термин за частта от ресурсите, използван за вътрешно системни цели, всъщност си значи просто издръжки, разходи, фира. Но етимологически значи „над главата“, което при особеното значение на Овърхеда за щракалките си е много подходящо… — Бел.пр. …

Освен това те обичаха деца, които им напомняха тези, които са оставили там, откъдето са дошли или които нямаше как да имат, а пък хлапетата обожаваха кулите. Идваха и се въртяха наоколо и вършеха разни дребни неща и изглежда попиваха семафорния занаят само от гледане. Падаха си умни, овладяваха клавишите и ръчките като с магия, обикновено имаха превъзходно зрение и повечето от тях фактически бягаха от вкъщи без да напускат родните си места. Защото горе на кулата ти се струва, че може да видиш всичко чак до Ръба на света. Със сигурност при хубаво ясно време можеше да се видят няколко съседни кули. Можеше да се преструваш, че и ти можеш да четеш щраксове само по тракането на кепенците, докато под пръстите ти се нижат имена на далечни места, които никога не си виждал, обаче на кулата изглеждаха някак си свързани с теб…

За мъжете от Кула 181 тя беше Принцесата, макар че в действителност беше просто Алис 30 30 Не е ясно, какво точно е означавало „жакард“ в щракалките, но първата машина, чиито операции са управлявани чрез перфокарти е Тъкачният стан на Жакард, изобретен през 1801 г. — Бел.пр. . Беше на тринадесет, можеше да поддържа часове наред единия край на линията без ничия помощ и по-късно щеше да има интересна кариера, която… както и да е, тя запомни онзи разговор през онзи ден, защото беше странен. Не всички сигнали бяха съобщения. Някои бяха команди за кулите. Някои, като дръпнеш ръчките според далечния сигнал, правеха да стават разни неща в собствената ти кула. Всичко това Принцесата го знаеше. Доста от нещата, пътуващи по Голямата Магистрална, се наричаха Системен Овърхед — команди към кулите, отчети, съобщения за други съобщения, дори раздумка между операторите, макар че последното беше строго забранено тези дни. Всичко това беше кодирано. Голяма рядкост беше да видиш прав текст в Овърхеда. Този път обаче…