Тери Пратчет - Пощоряване

— „При Хуго“ — прочете Грош. — И какво?

— Точно така, „При Хюго“. С „у“, а не с „ю“, както сигурно би предпочел този коафьор, причината за което е… тук сигурно би могъл малко да ми помогнеш, надявам се…?

— Ъъъ… — Грош се взираше трескаво в писмената, подканяйки ги да разбулят значението си.

— Топло, Контроливър, топло — пак взе нещата в свои ръце Олян. — Няма „ю“, защото няма и никога не е имало такава буква във въодушевяващия лозунг, украсяващ фронтона на нашата обична Пощенска Палата, г-н Грош. Имам предвид предницата на сградата. Това е причината за „Макът нощен“ и за „Не мат да срат“, г-н Грош.

Трябваше да мине някое време, докато умственият изгрев озари г-н Грош, но когато това се случи, Олян вече беше готов за него.

— Не, не, не! — запротестира той, хвана стареца за мазната му яка, като едва не го събори, когато оня хукна напред. — Ние не действаме по този начин, нали?

— Но т’ва е имущество на Пощата! Т’ва е по-лошо от кражба, по-лошо! Т’ва е предателство! — крещеше Грош.

— Именно — рече Олян. — Г-н Помпа, ако само попридържите нашия приятел тук, аз ще отида и ще… обсъдя въпроса. — Олян му връчи освирепелия младши пощальон и поизтупа костюма си. Изглеждаше малко поизмачкан, но и така щеше да мине.

— И какво ще правите? — поиска да знае Грош.

Олян включи лъчезарната си усмивка:

— Нещо, в което съм добър, г-н Грош. Ще говоря с хората.

Пресече улицата и отвори вратата на салона. Звънна камбанка. Във фризьоския салон имаше редица малки кабинки и въздухът беше сладък и захаросан и някак си като че ли розов. Точно до вратата имаше малко бюро с голям отворен дневник. Беше пълно с цветя, а младата жена зад бюрото му хвърли надменен поглед, който щеше да струва на шефа й много пари.

Тя изчака Олян да заговори пръв.

Той си придаде мрачно изражение, приведе се над бюрото и произнесе с глас, имащ всичките белези на шепот, обаче можещ да се чуе доста надалеч:

— Мога ли да се видя с г-н Хюго, моля? Много е важно.

— По каква работа го търсите?

— Как да Ви кажа… малко е деликатно… — започна Олян и видя как върховете на цялата редица глави в процес на накъдряне се заобръщаха към него — Но можете да му кажете, че новините са добри.

— Е, след като новините са добри…

— Кажете му, че ми се струва, че бих могъл да убедя лорд Ветинари, че всичко може да бъде уредено без да се повдигат обвинения. Поне така се надявам. — Олян понижи гласа си точно толкова, че да е достатъчно да увеличи любопитството на клиентките, но не и толкова, че да има опасност да не го чуят.

Жената се втренчи в него ужасена.

— Можете ли? Ъ… — тя посегна към богато украсената говорна тръба, но Олян любезно й я взе от ръката, подсвирна майсторски в нея, вдигна я до ухото си и озари жената с усмивка.

— Благодаря Ви — каза й той. Нямаше значение за какво. Усмихвай се, казвай точните неща с точния глас и винаги, ама винаги излъчвай увереност като свръхнова звезда.

В ухото му изписука един глас, приглушен като паяк затворен в кибритена кутия:

— Шцагво щъваж джучш?

— Хюго? — каза Олян. — Колко хубаво, че можеш да ми отделиш време. Аз съм Олян. Олян фон Ментелик, генералният началник на пощите. — Той проследи с поглед говорната тръба губеща се в тавана — Толкова мило от твоя страна, че ми съдействаш, Хюго. Става дума за онези липсващи букви. Седем липсващи букви, за да бъда точен.

— Бводзя? Джошиче ви джочубведжчи? Щацвоц бгвъбжзяфхшацзе!

— Нищо такова не нося, Хюго, обаче ако бъдеш толкова добър да погледнеш през прозореца си, ще видиш личния ми помощник, г-н Помпа. Застанал е от отсрещната страна на улицата.

И е висок към два метра и половина и държи огромен кози крак, добави наум Олян. Намигна на младата дама зад бюрото, която го беше зяпнала със страхопочитание. Постоянно трябва да се поддържат уменията за общуване с хората добре смазани.

Откъм горния етаж се дочу приглушена ругатня. През слуховата тръба тя прозвуча като:

— Бвъшджиче джадзо бжъбжебвашч!

— Именно — съгласи се Олян. — Струва ми се, че ще е най-добре да се кача и да говоря с Вас на четири очи…

Десет минути по-късно Олян внимателно пресече пътя и се усмихна на персонала си:

— Г-н Помпа, ще бъдете ли толкова добър, моля, да се качите ето там и да откъртите нашите букви? Постарайте се да не повредите нищо. Г-н Хюго много ни съдействаше. И още, Контроливър, ти нали си живял тук от доста време? Сигурно ще знаеш откъде може да се намерят в този град хамали или нещо такова? Искам тези букви до обяд да са си по местата на нашата сграда, разбрахме ли се?