Тери Пратчет - Пощоряване

— Трябват почти два месеца да се стигне до Генуа с карета — изтъкна той, загледан над покривите на къщите към двореца. — Е, предполагам, че той ще може да съкрати мъничко от това. По щракса обаче ще стигне за някой друг час. От какво има да се плашите?

— И каква е неговата игра? — попита Зеленобут. Останалите директори бяха насядали около масата и изглеждаха разтревожени.

— Де да знам — отговори Мангизов. — Какво ме засяга?

— Но боговете са на негова страна, Гепи — възрази Финтър.

— Защо не разгледаме този въпрос сериозно, а? — завразумява ги Мангизов. — Това негово заявление на никого ли не му изглежда малко странно? Да не би да е обичайно за боговете да ръсят дарове? Особено пък такива, които да пълнят стомаха? Не, тези дни те се ограничават с неща като милост, търпение, твърдост и вътрешна сила. Неща, които не може да се видят. Боговете са склонни да дават на личност, но не и в наличност, ха-ха.

Останалите директори го изгледаха малко отсъстващо.

— Нещо не схванах това последното, друже — оплака се Стоули.

— Казах на личност, а не наличност — заобяснява Мангизов, но се отказа и махна с ръка. — Недейте да се напрягате чак толкова, по-ясно е като се напише. Накратко, дарът свише на г-н Ментелик представляваше голям сандък с монети, някои от тях в нещо забележително приличащо на банкови чували и всичките в модерна валута. Това не ви ли навежда на някои мисли?

— Да, но нали и върховните жреци казват, че той…

— Ментелик е шоумен — сряза го Мангизов. — Да не мислите, че боговете ще му карат пощенски дилижанс? А? Това е само отвличане на вниманието, не разбирате ли? Беше само за да се види пак на първа страница, нищо повече. Не е чак толкова трудно да се види. Той изобщо няма план, освен героично да се провали. Никой не очаква, че той наистина ще спечели, нали?

— Чух, че хората се скъсват да залагат на него.

— На хората всъщност им харесва да ги правят на глупаци, стига това да обещава известно забавление — просвети ги Мангизов. — Да знаете някой добър букмейкър? Нещо ми се прииска да заложа малко пари. Примерно пет хиляди долара, а?

Това изтръгна от тях малко нервен смях и той побърза да се възползва от това:

— Айде малко по-разумно, господа. Никакви богове няма да се притекат на помощ на нашия началник Пощите. Нито пък някой магьосник. Те хич не обичат пилеене на магии, а ако той използва нещо такова, ние веднага ще разберем. Не, той просто привлича внимание, нищо друго. Което не означава — той намигна, — че не бива, как да кажа, да удвоим несъмнената си сигурност.

Те се ободриха още повече. Това вече изглеждаше като нещото, което искаха да чуят.

— Абе изобщо, в планината се случват инциденти — вметна Зеленобут.

— Така си е — не отрече Мангизов. — Обаче в случая имах предвид Голямата Магистрална. Поради което възложих на г-н Пони да уточни нашите процедури. Г-н Пони?

Инжинерът се размърда нервно. Беше изкарал тежка нощ:

— За протокола, сър, бих искал да се запише, че настоявах да затворим шест часа преди събитието.

— Действително, и протоколите ще посочат, че отговорих, че това е напълно невъзможно — каза Мангизов. — Първо, защото ще е напълно неоправдана загуба на постъпления и второ, защото неизпращането на никакви послания би било много неподходящо послание от наша страна.

— Да, обаче затваряме един час преди събитието и чистим барабаните — обяви г-н Пони. — Всяка кула ще изпрати съобщение за готовност до Тепето, след което ще заключи всичките си врати и ще чака. Никой няма да бъде допускан да влиза или излиза. Ще конфигурираме кулите на дуплекс, това ще рече — преведе той за директорите, — че превръщаме надолната линия във втора нагорна, така че трафикът до Генуа да е двойно по-бърз. Няма да приемаме на Линията каквито и да е други съобщения, докато, ъ… трае надпреварата. Никакъв овърхед, нищичко. И отсега нататък, сър, сиреч от момента, в който изляза от тази стая, прекратяваме приемането на нов трафик от вторичните кули. Даже от Двореца, че дори и от Университета. — Той изсумтя и добави с известно удовлетворение. — Особено пък от пустите му студенти. Щото някой си играе игрички с нас, сър.

— Това не е ли малко драстично, г-н Пони? — усъмни се Зеленобут.

— Много се надявам, че е, сър. Мисля, че някой е намерил начин да пуска щракограми, които повреждат кулите, сър.

— Но това е невъзмо…

Г-н Пони трясна с ръка по масата:

— Ама нещо много разбирате, сър! Да не би да сте седяли цяла нощ, докато го разнищите? Да Ви се е случвало да отваряте диференциален барабан с отварачка за консерви? Да сте забелязвали случайно, че щампованата арматура може да изхвръкне от ексцентрика ако щракнеш буквата K и я пуснеш до кула с адрес по-висок от твоя, но само ако преди това си щракнал Q и пружината на барабана е навита докрай? 74 74 Списъкът на Станли със зелеви рецепти не напомня ли списъка с рецепти със скариди на Бъба от филма „Форест Гъмп“, както и от скеча „Спам“ на Монти Пайтън? — Бел.пр. Да Ви се е случвало да видите, че лостовете на клавишите са заклинили един друг, а пружината насилва стрелката нагоре и накрая гледаш пулта, пълен със зъби? Е, на мен всичко това ми се е случвало!