Тери Пратчет - Пощоряване

— Да, Станли, мисля че…

— … мариновано зеле, зелево желе, зелева салата, варено зеле, препържено зеле…

— Да, а сега не може ли да…

— … зелево фрикасе, зелева лютеница, Зелева Изненада, наденици…

— Наденици ли?

— Пълнени със зеле, сър. Практически със зеле може да се направи всичко, сър. И още има…

— Зелеви марки — затвори темата Олян. — Както забелязвам, за петдесет цента. Ти си имал скрити дълбини, Станли.

— На Вас ги дължа, г-н Ментелик! — изригна Станли. — Аз вече надрастнах детинската забавачка на карфиците, сър! Светът на марките, можещ да научи младежа на толкова много за историята и географията и който същевременно е здравословно, приятно, увлекателно и във всяко отношение достойно хоби, се откри пред мен и…

— Да, да, благодаря ти! — направи още един опит Олян.

— … и внасям мойте тридесет долара в кюпа, сър. Всичките ми спестявания. За да Ви покажа, че Ви подкрепям, сър.

Олян чу това до последната дума, но трябваше да мине известно време докато го проумее.

— Кюпа ли? — продума той накрая. — В смисъл на залагане ли?

— Да, сър. Голямото залагане — сподели радостно Станли. — За Вашето надбягване със щракалките до Генуа. Хората мислят, че е голяма забава. Доста букмейкъри предлагат туй-онуй, сър, така че г-н Грош го организира, сър! Макар че той казва, че ставките не били добри.

— Ами че как иначе — каза с отпаднал глас Олян. — Никой с ума си няма да…

— Той каза, че ще можем да спечелим само по долар за всеки осем, които залагаме, сър, но ние си рекохме…

Олян се изстреля на крака и завика:

— Осем срещу едно за мен ? Букмейкърите си мислят че ще спечеля ? Колко сте заложили всички?

— Ъ… около хиляда и двеста долара като ги броихме за последно, сър. Ама това…

Ята гълъби се дигнаха от покрива, когато Олян изкряска:

— Докарай ми г-н Грош тук незабавно!

Кошмарна гледка беше да се наблюдава лукавство по лицето на г-н Грош. Старецът се потупа с пръст по едната си ноздра.

— Вие сте тоя, дето измъкна пари от сюрия богове, сър! — ухили се весело той.

— Да — възкликна отчаяно Олян. — Но да предположим само, че съм… ами че това беше просто един номер…

— Адски добър номер, сър — изкиска се старецът. — Адски добър. Който може да извърти номер на боговете и да изкара пари, тоя е способен на всичко, тъй ш’ кажа!

— Г-н Грош, няма начин кола да стигне до Генуа по-бързо от щракограма. Та дотам са две хиляди мили!

— Да, разбирам, ч’ се налага да кажете тъй, сър. И стените имат уши, сър. Гроб съм. Но всички ние си поговорихме, сър, и си казахме, че бяхте много добър с нас, сър, и че наистина вярвате в Пощенската Служба, сър, тъй че решихме ние, че е баш време д’си сложим парите на устата, сър! — заяви Грош, този път с нотка непокорство.

Олян на няколко пъти си отвори и затвори устата. Накрая се спря на:

— Имаш предвид „каквото на устата, там и парите“ ли?

— Вие сте човек, дето знае някой друг трик, че и трети и четвърти, сър! Ей, д’ земете д’ отидете във весникарския офис и д’ кажете, ш’ ви надбягаме, ей! Гепи Мангизов Ви падна право в капана, сър!

Ето как стъклото става диамант, помисли си Олян и въздъхна:

— Отлично, г-н Грош. Благодаря ти. Осем на едно значи, а?

— Късмет имахме д’го земем и т’ва, сър. Че те стигнаха до десет на едно и спряха д’ приемат повече. И с’га не приемат друго освен как точно ш’ спечелите, сър.

Олян малко се пооживи.

— На някой да му е хрумнало нещо добро? — поинтересува се той.

— Аз реших да спекулирам с един долар на „чрез мятане на огън от небето“, сър. Ъ… няма ли как д’ ми подскажете нещичко, а, сър?

— Вървете да си вършите работата, г-н Грош — сряза го строго Олян.

— Дасър, но разбира се, сър, съж’лявам, че попитах, сър — заизвинява се Грош и си отиде заднешком.

Олян се хвана за главата.

Дали е така и с катерачите на планини, мислеше си той. Катериш все по-високи и по-високи върхове и знаеш, че някой ден ти излезе твърде нанагорно. Но продължаваш да катериш, защото е, ах, колко хубаво да вдъхнеш въздуха там горе. И знаеш, че някога ще си умреш падайки.

Как може хората да са толкова тъпи? Сигурно се държаха здраво за невежеството си, защото им изглеждаше познато.

Гепи Мангизов въздъхна.

Имаше си кабинет в Кулата на Тепето. Не че му допадаше чак толкова, защото всичко се тресеше от движението на семафора, но беше необходимо за добрия имидж. Гледката обаче беше несравнима. Дори и само парцелът си струваше това, което беше платено за Голямата Магистрална.