Тери Пратчет - Пощоряване

Негова Светлост се изправи:

— Значи утре вечер. Не се и съмнявам, че ще има малка церемония за пред пресата?

— Аз всъщност не съм планирал нищо такова, сър — каза Олян.

— Не, разбира се, че не сте — каза лорд Ветинари и му отправи нещо, което можеше да се нарече само… поглед.

Горе-долу същия поглед му отправи и Джим Прав, след което каза:

— Хубаво, шъ кажем някоя дума във ваша полза и си имаме добри кончета по станциите, г-н Ментелик, ама ние, нали знаете, сме само до Шибън? Там шъ трябва дъ смените каретата. Е, Генуа Експрес са си бая добри. Знаем се с момчетата им.

— Ама сигурен ли сте, че шъ наемате цялата кола? — включи се Хари докато бършеше един кон. — Скъпичко шъ си е, щото шъ трябва да пуснем друга кола за пътниците. Курса си е популярен, няма как.

— В колата да няма нищо освен пощата — настоя Олян. — И охрана.

— Я, да не мислиш, че шъ те нападат? — Хари изтиска кърпата до съвършена сухота без капчица усилие.

— А вие как мислите? — контрира Олян.

Братята се спогледаха.

— Тогава аз шъ я карам — реши Джим. — Не ми викат Оловната тръба току-тъй, я.

— Да не говорим, че чух, че в планините имало разбойници — добави Олян.

— Имаше навремето — каза Джим. — Вече се поразкараха.

— Толкова по-добре значи — усмихна се Олян.

— Де дъ знам — навъси се Джим. — Тъй и не разбрахме, к’во ги е разкарало.

Никога недей да забравяш, че тълпата, която днес ръкопляска на коронацията ти, е същата тълпа, която утре ще ръкопляска на обезглавяването ти. Хората обичат да има шоу.

Хората обичаха да има шоу…

… така че, долар по долар, постъпваше поща за Генуа. И постъпваше ли, постъпваше.

Този който му го обясни, беше Станли. И го обясни на няколко пъти, защото в това отношение Олян имаше сляпо петно.

— Хората пращат пликове с марки във друг плик до дилижансовата станция в Генуа, за да може първият плик да бъде върнат във втория плик. — Така изразеното обяснение най-сетне успя да пробуди някакви искри в мозъка на Олян.

— Значи си искат пликовете обратно? — попита той — Че защо?

— Защото така е вече използван, сър.

— И това го прави по-ценен ли?

— Не съм съвсем сигурен как точно, сър. Както Ви казах е, сър. Мисля, че хората си мислят, че марките не са истински, докато не са свършили работата, за която са направени, сър. Помните ли първата разпечатка еднопенсовки, дето трябваше да ги режем с ножици? За плик с някоя от тях колекционерите дават по два долара.

— Двеста пъти по-скъпо от самата марка?

— Така си е, сър — очите на Станли заискриха. — Хората пускат писма до самите себе си, само за да бъде марката им, ъ, маркирана, сър. Така тя става използвана.

— Ъ… В джоба си имам няколко доста зацапани кърпички — продума неразбиращо Олян. — Мислиш ли, че хората биха купували от тях двеста пъти по-скъпо отколкото струват?

— Не, сър! — отговори уверено Станли.

— Тогава защо ще да…

— Има голям интерес, сър. Мислих си, сър, че бихме могли да пуснем по един пълен комплект за големите гилдии. Всички колекционери ще си умират да ги имат. Какво ще кажете?

— Много умна идея, Станли — одобри Олян. — Да го направим. Тези на Гилдията на Шивачките може би ще трябва да вървят във плътен кафяв плик, а? Ха-ха!

Този път беше ред на Станли да изглежда озадачен:

— Моля, сър?

Олян се закашля:

— Нищо, нищо. Е, виждам, че се учиш бързо, Станли.

Е, поне за някои неща.

— Ъ… да, сър. Ъ… Не че искам да се изтъквам, сър…

— Давай, Станли, изтъквай каквото имаш да изтъкваш — окуражи го Олян.

Станли извади от джоба си малка картонена папка, отвори я и протегна благоговейно пред Олян.

— Г-н Спулс много ми помогна — изкоментира той. — Но и аз свърших доста нещо по нея.

Беше марка. Жълтеникаво-зеленикава на цвят. И изобразяваше, Олян присви очи, зелево поле с някакви постройки на хоризонта.

Подуши я. Миришеше на зеле. Ах, да.

— Отпечатано със зелево мастило и лепилото й е приготвено от броколи, сър — обясняваше гордо Станли. — В чест на Зелепроизводството на Равнините Сто, сър. Мисля, че ще върви много добре. Зелето е толкова популярно, сър. Толкова много неща могат да се направят от него!

— Добре, виждам че…

— Зелева супа, зелева бира, зелев локум, зелева торта, зелев крем… 73 73 Когато лошата или добрата или още някаква съдба задържи задълго някой Анкх-Морпоркски гражданин далече от незабравимия му роден град, той обикновено се оплаква колко му липсва изтормозеният пудинг, както го е правила майка му (или баба му или т.н.), също както някои англоезични странници от кръглия свят имат носталгия за „ябълковия пай на мама“. Рецепта за изтормозен пудинг може да се намери в „Готварската книга на Леля Ог“. — Бел.пр.