Лоис Бюджолд - Дилемата на съноплетачката

Аная Рюи, съчинителка на фили 1 1 Най-вероятно от англ. feel — чувствам, усещам. Бел.прев. -сънища, бе изтръгната от блаженото забвение като риба с харпун. Тя успя да отбележи с края на съзнанието си, че ако такова нещо се беше прокраднало в собствените й творения, то незабавно би го отредактирала. Повече или по-малко разбудена, тя се досети, че ролята на харпуна е изиграл мелодичния звън на видеофона. Измъквайки се изпод обърканите чаршафи, жената се обърна на другата страна и злобно впи очи в мигащата червена светлинка. Безмозъчния апарат продължи да досажда и Аная, уверена до дъното на душата си, че любопитството й най-вероятно ще бъде наказано, а не възнаградено, обърна екрана към себе си и изхриптя:

— Отговаряй.

Дяволското нещо отказа да се подчини. Наложи се да се прокашля и да повтори командата с нормален тон.

На екрана се появи лицето на Хелмут Гонзалес, най-успешния дистрибутор на фили-сънища в Рио де Женейро — масивен и напорист мъж.

Общуването с него преди първата сутрешна чаша кафе беше истинско изпитание за Аная.

— Какво има? — поинтересува се тя, влагайки в интонацията си цялата възможна нелюбезност, на която беше способна.

— Днес е първи, Аная — отговори Гонзалес, мръщейки се в отговор. — Къде е?

— Днес пак ли си във фазата на импресарио? — попита тя, започвайки атака по фланга.

— Значи още не си го завършила… — риторично произнесе Гонзалес, разшифровайки отговора й с потискаща точност. — А подписването на договор означава ли нещо за теб, или това е просто развлечение, като секса например?

— У-у, гад! — въздъхна Аная. — Как тъгувам по златните дни, когато можеше да ти отговоря: „Вече го изпратих! Загубило се е в пощата!“. Живеем в нецивилизован век, Хелмут.

Събеседника й едва не се усмихна, но си спомни целта на разговора и се взе в ръце.

— Поне започна ли го?

— Да, започнах го. — Тя сви рамене. — Но после го изтрих. Получи се някаква глупост.

Лицето на събеседника й представляваше зрителния еквивалент на изстискване на вода от камък.

— Ако го бях получил тази седмица, „Триадата“ би ни донесла добри пари. Ако го бях получил миналия месец, както планирах, тогава бихме били направо богати. Знаеш ли, тези задръжки излизат твърде скъпо не само на мен, а и на теб.

— Ненавиждам сериалите. Темата ми омръзва — отклони темата Аная.

— Глупости. Как може да ти омръзне романтична история? — упорито възрази той. — Освен това ти си професионалист — сама казваше така. Така че сядай и работи като професионалист. По дяволите емоциите!

— Но ти получи „Триадата“ — напомни тя.

— А ти получи аванс за продължението й — парира той, без да й дава възможност да се измъкне. — Два месеца закъснение — ти наруши договора. От днешния ден започвам да ти удържам от всички хонорари за „Триадата“ за погасяване на аванса и ще продължавам, докато не изпълниш условията по договора.

— Капиталистическа свиня!

— По-късно ще ми благодариш. Като забогатееш. На някои хора — изсумтя той, — им трябва повече дисциплина, отколкото на другите. — И решил, че поне този път е успял да остави последната дума за себе си, Хелмут прекъсна връзката.

Аная придърпа завивката до брадичката и мрачно се намръщи. Дълбоко в душата си тя разбираше, че Гонзалес има право да разговаря с нея по този начин. Благодарение на неговата педантичност финансовите дела на Аная се придвижваха доста сносно.

Много е полезно да имаш под ръка бездушен и земен филистимлянин. Освен това фирмата на Хелмут пускаше на пазара „усещачки“ с много високо качество. Въпреки това тя няколко минути отпускаше душата си, продължавайки мислено спора с Гонзалес.

Разделяйки се окончателно с надеждата да заспи отново, тя се измъкна от леглото и отиде да се измие. Огледалото в банята, което тя по навик игнорираше, отрази крехка млада жена със скулесто и леко грубовато лице от типа, който възпитаните хора наричат „необичайно“. Кожата на лицето й беше мека, бледа и знаеше за слънчевите лъчи не повече от току-що поникнала печурка. Правите черни коси ограждаха лицето й в безжалостна рамка, но ясните и блестящи тъмни очи компенсираха с лихвите този неприятен ефект.

Тя се облече небрежно, поръча по пулта голяма чаша кафе и седна на бюрото си. Погледът й се плъзна през прозореца, успокоявайки се върху геометричните форми на лабиринта от сгради, прекъсващ в далечината от блестящия на слънцето морски простор. Това зрелище й напомни, че за изгледа от прозореца й взимат допълнителна такса, затова тя се разсея за момент, извиквайки на екрана справка за финансовото си положение. Както се изясни, някои цифри можеха да се коригират, но това нямаше да промени потискащия краен резултат.