Лоис Бюджолд: Дилемата на съноплетачката

Затова към четири часа тя успя да забрави за определената среща и бръмченето на входния звънец беше прието като поредната пречка. Тя рязко изскочи от света на създавания сън, безвъзвратно погубвайки хитроумно замислената сюжетна верига, която заплиташе през последните няколко минути. Като потисна ръмженето си, Аная изключи синтезатора.

Спомняйки си, че гостенинът може да й предложи доходна работа, при това коренно различна от сегашната досада, тя откачи проводниците от слепоочията и укроти емоциите си.

— Влезте!

На живо Рудолф Кинси се оказа още по-малко привлекателен, отколкото на екрана.

Неговото ръкостискане напомняше докосване до охлюв. Но в сегашното си състояние Аная го възприе като по-предпочитана алтернатива за създаване на герой.

След като седна, той веднага заговори за работата, и тя мислено му благодари за това. Срамежливите клиенти с екстравагантни молби можеха до безкрайност да заобикалят темата или, което беше по-лошо, даже не знаеха какво точно искат.

— Както ми казаха, вие понякога правите сънища по частни поръчки в допълнение към работата, която вършите по договор с фирмата „Сладки сънища“ — започна той. Аная кимна. — Също така ми дадоха да разбера, че спазвате известно ниво на… как да се изразя?… професионално благоразумие по отношение на частните поръчки. Така ли е?

Аная се прокашля.

— Ами да, разбира се. Когато ме молят да въплътя нечии най-съкровени мисли и желания, да ги оживя, то всеки публичен показ на лични чувства, заключени в готовата работа, би било огромна нетактичност — бодро отговори тя, имитирайки стила му. Вече й беше интересно: дали молбата на Кинси ще се окаже твърде непристойна, за да я изкаже на глас, или твърде глупава, за да си признае. Над втория вариант тя би поработила с удоволствие, като при това би се развличала с цялата си душа, но съдейки по външността му, тя беше готова да се обзаложи, че я очаква първия вариант. Какво пък, това също ще е полезно.

— Тук нося — каза той, вадейки, за нейно учудване, сноп листа от дипломатическото си куфарче, — сценарий на съня, който искам да поръчам. Бих желал да бъде възпроизведен точно. Моля ви, прочетете го. Ако смятате, че можете да изпълните поръчката, то имам две изисквания към вас. Първо, вие се задължавате никога и при никакви обстоятелства да не го обсъждате с някой друг. Второ, единствения екземпляр на работата ви и правото за използването й стават моя абсолютна собственост. За първокласното изпълнение на сценария и вашето съгласие със споменатите условия съм готов да ви платя двайсет хиляди долара.

Очите на Аная се разшириха, но тя грижливо потисна всякакви емоции, като например желанието да скача и да вие от радост.

— Достойна сума — успя да произнесе с неутрален тон Аная.

„Този тип сигурно е истински извратеняк.“ — помисли тя и след кратка вътрешна редакция произнесе втория вариант на фразата:

— Толкова ли е трудно заданието?

— Ще видите — отговори гостът, връчвайки й листовете.

— Защо на хартия? — полюбопитства тя, вземайки ги в ръка.

— Моля да не задавате въпроси. — Той игриво се потупа по устните и се усмихна. Аная реши, че беше по-добре да не го прави.

Тя започна да чете, внимателно прелиствайки страниците.

— Наистина, много подробно. Това ще помогне. — Кратко мълчание. — Много странна структура. Повече напомня кошмар, отколкото сън по поръчка. — Още една страница. — Определено, кошмар. — Тя прочете нататък. — Вие наистина ли искате да преживеете всичко това? — Спомняйки си за предложения хонорар, тя откровено добави:

— Какво пък, всеки с вкуса си. — Ако се замислиш, и тази фраза прозвуча малко нетактично, но изглежда не предизвика възражения у Кинси. — Тук има няколко технически проблеми. Сцената, в която играещите деца се превръщат в стадо акули, а спящата минава през гърлото на една от тях — с преход към сцената с измъчването, която се сменя от пистолета, чийто изстрел й пръсва главата… Преходите между сцените плавни ли да са, или резки? Какво трябва да е нивото на болката? Какви миризми?

Тя млъкна, превъртайки в ума си възможните решения.

— Тук аз разчитам на вашия ъ-ъ… артистичен усет.

Тя дочете последната страница.

— Не много добър край, нали?

— Ако е твърде трудно за вас, мога да потърся и друг…

— Не, не. Трябва да призная, че това е предизвикателство за мен. Почти не ми се е налагало да работя в жанра на ужасите.

Този странен и неприятен сън вече беше разбудил артистичното й въображение. Във всеки случай не беше тривиален. Музата намирисваше на гнило, но в края на краищата именно музата, а не парите повлияха на решението й.