Лоис Бюджолд - Дилемата на съноплетачката

— Моля те, не ме изкушавай. Против съм не заради болката, въпросът е принципен.

— Както искаш. Във всеки случай долетях до тази пустош не за да рекламирам апарати за възпроизвеждане на „усещачки“. Замислила съм едно изследване…

— За еротичен сън? Скъпа, това е прекрасно! Ще се радвам да ти помогна.

Той церемониално целуна ръката й. Тя се усмихна и я издърпа.

— Побъркан. Впрочем, може да се заемем и с това. Всъщност се канех да те попитам дали може да остана тук за седмица или две, за да завърша една работа. В къщи направо не ме оставят на спокойствие.

— Аха. Значи, не са кредитори. Много ли си просрочила договора?

— Мъничко. Всъщност… с няколко месеца. И моят дистрибутор вече заплашва да предприеме мерки. — Тя се опита да придобие вид на невинна жертва.

— А аванса, естествено, си го изхарчила…

— Естествено. — Тя се втренчи във върховете на ботушките си. — Но причината не е в това. Просто в момента не искам да съчинявам продължение на този сън или каквото и да било от този род. Това беше дреболия. А аз искам да опитам съвсем нова област. И да поработя над нови идеи.

Тя си помисли че условията на необичайния договор не й позволяват излишна откровеност. А жалко. С никой не би го обсъдила толкова охотно, както с Чалмис. Неговото мнение беше най-ценното за нея, защото не му влияеха модата или мнението на другите. Тази негова особеност компенсираше в очите на Аная безразличието му към съвременната култура, която понякога я вбесяваше.

— Разбира се, скъпа. Остани колкото ти душа иска. — Чалмис дори не й намекна, че се е натресла без покана. — Можеш да се настаниш в онази стая, в която беше миналия път, ако ти е харесала; оттогава никой не я е ползвал. Поговори с Чарлз за спално бельо, храна и всичко останало. А после ще ти покажа най-новите музейни експонати.

Освен градините и епикурейският живот, Чалмис имаше още едно хоби — възстановяване на старинна техника за музеите. Той разполагаше с прекрасно оборудвана работилница, където той, забравяйки за всичко, можеше с часове да човърка микроскопичните части на всевъзможни платки и схеми.

Някои образци датираха от времето на неговата младост; постепенно той стана такъв експерт, че се заемаше с всякакви конструкции. Затова пък Чалмис нищо не разбираше от съвременната бактериална електроника, където компютрите се отглеждаха, а не се конструираха. Неговите усилия високо се ценяха от няколко научни историци и оставаха напълно неизвестни за простосмъртните.

Аная разбираше от работата му по-малко, отколкото той от нейната, но и у двамата имаше нещо общо — страстната ненавист към всякакъв вид пречки. Всеки проявяваше същото уважение към работното време на другия, каквото желаеше да получи сам и това взаимно невмешателство силно ги сближаваше. В следващите дни Аная, потопила се напълно в работата си, можеше спокойно да пропусне обед или вечеря, без да се притеснява, че някой ще дойде да я търси и с това ще я откъсне от заниманията й. Чалмис, от своя страна, се отказваше от отговорностите си като добър домакин. Когато орбитите им случайно се пресичаха, срещите им бяха пълни с взаимната благодарност за предишното отсъствие на другия.

Такава среща се случи една вечер, около седмица след пристигането на Аная. Гостенката и домакинът блажено се излягаха край къщата в кресла, меки като кушетки. Те полулежаха един до друг, гледайки в небето. На запад хоризонтът светеше в червено и лимонено, чистата зеленина по края плавно преминаваше в ултрамарин. Над залязващото слънце блестеше искрицата на Венера, на места просветваха и по-ярките звезди. Аная броеше приличащите на падащи звезди проблясъци — на десетина метра над главите им изгаряха комарите, натъкнали се на автоматичната силова бариера.

— … седем, осем… Чалмис, а вярно ли е, че могат да изсмучат всичката кръв от човек за петнайсет минути?

— Съмнявам се — лениво отговори той. — Предполагам че ако те нападне цяло ято, може да загубиш много кръв. Макар че са дълги около дванайсет сантиметра, това най-вече са крила и крака. Едва ли комар може да изсмуче повече от пет милилитра. Но виж, отровата им е истински проблем. — Той отпи от високата чаша глътка лимонада с лед. — Особено ако тези твари са от районите с висока радиация — такива могат да ти докарат и лъчево изгаряне.

— Пази се от онези, които светят в тъмното, а? Дванайсет, тринайсет… ох, погледни какъв красавец!

Известно време те мълчаха, отпивайки от лимонадата.