Лоис Бюджолд - Дилемата на съноплетачката

— Както желаете — предаде се той. — Ще ви го върна.

И той се зае с дактилната ключалка на сейфа, скрит зад картина на стената на кабинета. Аная адресира към Мендоса кратка тържествуваща усмивка; той й отговори с усмивка, която изтри от лицето си незабавно щом Бианка извади мастер-касетата и я постави на масата до чека.

Аная извади от чантичката стария си плейър.

— Аз, разбира се, бих желала да се запозная с продукта — цитира тя и бързо провери записа. Това наистина беше оригиналът. Тя го прибра в чантичката си и се изправи.

— Доктор Бианка, благодаря ви, че ми отделихте толкова много от времето си. — Тя бързо помисли как да забие последния гвоздей в ковчега на неговите надежди. — Предайте моите най-искрени поздрави на вашата жена. Тя ми направи огромно впечатление. Сега, когато вече се запознах с нея, ако мога така да се изразя, и от вътре, и от вън, ще започна по-внимателно да търся името й в светските новини. Това ще придаде на цялата история по-личен интерес.

Аная реши, че ако се задържи още малко, може да се престарае — тя и така балансираше на границата на допустимото.

— А сега позволете да ви оставя, господа. Няма повече да ви отвличам от реалните неща. Очаква ме светът на моите… неописуеми фантазии.

Когато тя излизаше, доктор Бианка не стана от стола си, за да изпрати дамата.

Аная облекчено въздъхна, излизайки на меката дневна светлина на зимното слънце. Струваше й се, че е била в пещера, където времето е спряло за цели столетия, или е избягала от двореца на злобния цар на елфите. Здраво стискайки чантичката с касетата, тя се отправи в търсене на най-близкия обществен транспорт, който да я отведе в къщи, в не толкова разкошния район на града.

Изоставената за цяла седмица квартира й се стори студена, освен това се беше появила неприятна миризма. Разхвърлените вещи напомняха за бързото заминаване. Тя видя кафеена чашка, в която над слоя черна слуз на дъното вече беше израсла плесен; купчина мръсни дрехи. Обикновено Аная не се радваше много на домашните си задължения, но мерзостта на тази запуснатост я потресе и тя посвети следващият час на енергично чистене и подреждане. Дори най-умните и автоматични домашни прибори няма да работят, ако не ги включиш, програмираш и обслужваш. Финален завършек на подреждането беше церемониалното изваждане на касетата от чантичката и неговата електронна кремация в утилизатора. Аная така и не можа да реши къде го е изпратила — в ада или в рая на сънищата, но знаеше, че призракът на това видение ще остане още дълго с нея.

Трудът и добродетелността й бяха възнаградени. Скоро, след оскъдната вечеря, й доставиха новия синтезатор — Чалмис предвидливо беше преадресирал доставката. Аная го сграбчи с нескрита алчност.

Съноплетачката благоговейно постави кутията на бюрото си и се разсея за кратко, гледайки през прозореца, където преливаха светлините на града, приличащи на скъпоценности във витрината на бижутериен магазин. После седна и се замисли — с кое да започне най-напред. Тя все пак изпита кратка остатъчна тревога, когато свързваше проводниците към слепоочията си, но веднага забрави за това, когато пред вътрешния й поглед възникна нов ярък свят.

Момиче гледаше през стъклото на купола към безкрайните пеещи пясъци на колония Бета — ту в цвят охра, ту ръждиви, но никога не замиращи, никога не замлъкващи. Тя ги гледаше с мъка и желание, притискайки пръсти към прохладната гладкост на предпазващият я затвор, почти не забелязвайки запълващото го тихо бучене на машините, позволяващи да се ходи с обикновени дрехи и да се диша без маска. Въздухът в ноздрите й беше сух и прохладен — той беше издишван от машина, а не от нещо живо и зелено. Момичето се обърна към стоящия до нея брат…

Аная се беше върнала в къщи.

© 1996 Лоис Макмастър Бюджолд

© З. Петков, превод от английски

Lois McMaster Bujold

Dreamweaver’s Dilemma, 1996

Източник: http://sfbg.us

Редакция: Mandor, 2009

Свалено от „Моята библиотека“ [http://www.chitanka.info/lib/text/1302]

Последна редакция: 2009-10-10 19:06:11

Най-вероятно от англ. feel — чувствам, усещам. Бел.прев.