Лоис Бюджолд - Дилемата на съноплетачката

Кинси, ругаейки като хамалин, тръгна към гората, но моментално се върна.

— Комарите — назидателно поясни Чалмис, — откриват жертвата си, улавяйки въглеродния двуокис, който се съдържа във въздуха, издишван от бозайниците. Мога да ви посъветвам известно време да не дишате.

Над главата на Кинси се чу басово жужене.

Извиквайки от изненада, Кинси удари огромното насекомо с длан. Той се долепи до екрана, който образува около него златиста аура.

— Какво искате от мен? — изръмжа той. — Признания? Всяко признание, получено чрез заплаха, не се счита за доказателство в съда.

— Вярно, ако признанието е изтръгнато от полицията — съгласи се Чалмис. — Но когато се отнася до частни лица, понятието „заплаха“ малко се размива и губи яснота. Радвам се, че се досетихте: аз съм много заинтересуван от правосъдието. Искам само да ви напомня, че за прилагане на правосъдие изобщо не е нужно да се прибягва към помощта на тромавата съдебна система.

— Вие говорите за убийство! — извика Кинси.

В сивите очи на Чалмис за момент проблесна гневно огънче, и Кинси, забравяйки за комарите, отстъпи назад от силовия екран, осъзнавайки за първи път колко е силен стопанинът на имота. После Чалмис отпусна клепачи и на лицето му отново се появи маската на ироничния шегаджия.

— Много се надявах, че ще стигнем до тази тема. Нещо май монополизирах разговора…

— Това няма да ви се размине! — извика Кинси.

— Кое? Невеж гражданин се е заблудил нощем в гората и го е настигнала предсказуема участ. И не просто предсказуема; това се случва редовно. Само през тази година в блатата на Торонто потънаха двама — лятото беше много влажно.

Чу се отвратително басово жужене и Кинси се обърна, отбранявайки се. Докато гонеше два комара към силовия екран, отзад на крака му се впи трети. Кинси заврещя, когато отровата проникна в кръвта му, заподскача от болка и откъсна прилепилия се комар.

Чалмис чакаше търпеливо.

В състояние на шок Кинси замърмори за някаква история за Аная, пълна с инсинуации и нагли лъжи за измислените им сексуални отношения.

— Детските приказки ме уморяват — прекъсна го Чалмис, — освен това закъснявам за вечеря. По-добре да се прибера в къщата.

— Блъфирате.

— Господин Кинси, доколкото разбрах, вселената съществува за вас само докато съществувате вие. Изглежда че солипсизмът е обща особеност в съзнанието на всички престъпници. Но повярвайте ми, за мен това не значи нищо.

Чалмис се изправи. В храстите запяха комари. Кинси се пречупи.

— Казвам се Карлос Диас — бързо заговори той, притискайки се към екрана. — Бях частен детектив в Рио. Миналата година загубих лиценза си. А после онази голяма клечка от фармацевтичната компания „Портобело“ — доктор Бианка, завеждащ отдела за развитие — ми предложи хиляда долара, за да отида при мис Рюи и да й поръчам сън. Но така, че поръчката да не може да се проследи. И ми даде непроследимите пари. А! Ох! Махнете го от мен!

Кинси се завъртя, отчаяно размахвайки ръце и опитвайки се да се избави от малкия кошмар, забил хобот в гърба му.

— Долепете гърба си към екрана — посъветва го Чалмис.

Кинси/Диас последва съветът му и продължи изповедта си в по-бързо темпо.

— Видях възможността да ударя джакпота — бързо говореше той, задъхвайки се. — Да вложа парите в поименен чек… да направя късо в синтезатора на мис Рюи… и да я подтикна да го включи още преди да е отишла с чека в банката. Никой нямаше да заподозре връзка между чека и нещастният случай. После щях да изчакам три месеца и да осребря обратно парите. Имам стар приятел в летището… той мислеше, че разследвам някакво дело. Добрах се до багажа на мис Рюи, извадих синтезатора, добавих му каквото трябваше и й го подхвърлих в квартирата, когато я посетих. Това беше лесно.

— Значи не са ви наемали, за да я убиете — отбеляза внимателно слушащият го Чалмис. — Просто на двама велики мислители са дошли еднакви идеи.

Диас млъкна, явно осъзнавайки, че току-що е загубил възможността да се оправдае.

— Доставихте ли съня на поръчителя? За какво му трябва? Какво още знаете за него?

— Той не ми каза за какво. А касетата е у него. Предадох му я в понеделник.

Диас отчаяно се мъчеше да си припомни нови факти, за да омилостиви мъчителя си. Около него все по-яростно жужаха комарите.

— Никога преди не съм чувал за него. Той е богат човек, живее в една от старинните ферми на кафените плантатори. Дом с изглед към морето. Предположих, че иска да защити репутацията си и не си пъхах носа в работите му. И той не трябваше да предлага на изпълнителя такава голяма сума — намери Диас оправдание и за себе си. — Пуснете ме най-сетне, в името на всичко свято!