Лоис Бюджолд - Дилемата на съноплетачката

— А-а… Не бих го нарекъл мой служител — бързо я поправи Бианка. — Просто човекът имаше проблеми с работата и ми се прииска да му помогна отново да си стъпи на краката. Не вярвам в директната благотворителност, но малка поръчка, предложена в подходящия момент, често донася далеч по-голяма полза.

— Само че господин Диас явно е възприел вашето доверие по друг начин — сухо отбеляза Аная. — И се опита да извлече изгода от моята скромна поръчка, като посегна на живота ми.

— Боже господи! — Доколкото Аная можеше да прецени, изненадата на доктора беше искрена. — Нямах представа за това! — Той внезапно се изправи. — Ъ-ъ… за каква поръчка става въпрос?

Аная улови погледа му и с фалшива усмивчица поясни:

— Фили-сън за вашата жена. Изглежда, за рождения й ден, нали?

Бианка с тревога погледна към лейтенанта. Той чакаше флегматично, а лицето му оставаше неизразително като пудинг. Аная почувства, че Бианка ще започне да отрича всичко и направи изпреварващ ход. Потискайки въздишката на съжаление, тя извади от чантичката си чекът на Диас и го остави на полираната маса от истинско дърво.

— Връщам ви парите, които ми заплатихте. По този чек можете да ги получите в който и да е клон на банката. И ви моля да ми върнете касетата с поръчания сън. В процеса на работата в него се е промъкнала грешка.

Жената затаи дъх. Ако Бианка в присъствието на лейтенанта заяви, че не знае нищо за поръчан сън, това ще погуби всичките й шансове за успех. Но изведеният от равновесие доктор — та той не знаеше за откровенията на Диас — направи погрешен ход.

— Аз лично проверих този сън — заяви той. — Вероятно сте твърде взискателна към творчеството си. Уверявам ви, че поръчката е изпълнена безупречно.

И той побутна чека към нея. „Хвана се“ — помисли си Аная, но дори не се помръдна.

— Точно обратното, допуснала съм принципна грешка. — Гостенката изразително погледна към Мендоса. Той, настанил се удобно на стола, се преструваше че с голям интерес разглежда нещо в градината през прозореца.

Бианка се разтревожи не на шега и за първи път косвено призна реалното положение на нещата.

— Но защо това ви тревожи толкова, ако клиентът е удовлетворен? Аз съм напълно доволен от вашата работа, при това толкова, че мога дори да удвоя хонорара ви.

Аная се усмихна и поклати глава, отклонявайки подкупа. Сега тя не се съмняваше, че атаката беше успешна:

— Ако бях машина и произвеждах някакъв продукт като машина, би ми било все едно. Но аз печеля пари, като създавам образи, думи, идеи — онова, което съществува само във въображението. Моята продукция трябва да се „приема вътрешно“, като лекарство. Ето защо съм толкова загрижена продуктът ми да не съдържа отровни съставки — вие навярно ще оцените такава аналогия.

Аная го мушкаше с тази словесна шпага с огромно удоволствие.

— А на мен са ми казвали съвсем други неща за фили-сънищата — ехидно парира Бианка.

Аная с чувство на вина си спомни за някои от предишните си работи, но реши, че отчитайки нивото на залозите в тази игра, капка лицемерие ще бъде оправдана.

— Различните композитори имат различни стандарти — поясни тя, гледайки в тавана. — И те зависят от таланта.

— Но знаете ли, художник, който придобие репутацията на човек, неспособен да изпълни поръчка, може да се лиши от средства за съществуване, когато всички разберат за това. — Бианка се намръщи, отчаяно опитвайки се да измисли заплаха, която без опасения да може да произнесе в присъствието на полицая. — А аз едва ли ще мога да ви препоръчам на приятелите си. Дори мога да подам иск за нарушаване на договора.

Лейтенантът се изправи на стола и погледна към доктора с едва забележима усмивка. Бианка му метна ядосан поглед.

— Да, процесът може да се окаже интересен — произнесе Аная. — Сънят, разбира се, ще бъде доказателство в съда. Съдията ще иска да го прегледа. Може би и експертите. И ще го изследват много внимателно. А гласността… лично аз обичам гласността. Когато името ти се появява пред публика, си го спомнят когато го чуят отново — да кажем, в друг контекст.

Бианка й отвърна с киселия поглед на човек, който е залял с мастило току-що завършения ръкопис. Аная веднага си спомни за опасенията си относно акулите и алигаторите, и двойно се зарадва на присъствието на лейтенант Мендоса, който търпеливо чакаше момента, когато ще може да пристъпи към своите непосредствени задължения.

Бавно и неохотно безупречният убиец се разделяше с надеждата да завърши щателно замисленият план за предварително постигане на спокойствие, свобода и власт.