Лоис Бюджолд - Дилемата на съноплетачката

Чалмис, чието лице оставаше в сянка, се вгледа в Диас, осветен от слабото сияние на защитното поле и реши, че най-сетне е казал истината.

Първо, за измислена история тази не беше достатъчно драматична. А второ, заради отровата на комарите жертвата му вече имаше лека треска и на бедничкият изобщо не му беше до изтънчени фантазии.

— Оставете излъчвателя до екрана и застанете до онова дърво — нареди Чалмис.

Той пренастрои нещо на пулта, протегна ръка през появилото се в екрана светещо прозорче и взе оръжието. После разшири кръга и покани Диас вътре. Накуцвайки и препъвайки се, той се повлачи през гората към къщата. Чалмис вървеше след него.

В кабинета ги чакаше разтревожената Аная в компанията на шериф Йодер и неговият помощник Шримла.

— Боже мой! — произнесе тя, виждайки напрегнатото и вече подпухващо лице на Диас, после сви устни и се въздържа от коментари. Чалмис беше привично вежлив и благожелателен. Преизпълненият с подозрения Диас упорито запазваше мълчание.

— Добър вечер, Бил — поздрави Чалмис съседа си. — Това е малкият проблем, за който ти говорех. Мисля, че може да оставим настрана сложността на международните закони — той кимна на Аная, — и да арестувате този човек за нарушаване границите на частна собственост. Това е напълно в юрисдикцията на местните власти. А, да, можете също да проверите този пистолет. — Той връчи излъчвателя на шерифа. — Както ми се струва, е незаконно притежаван.

Шериф Йодер пристъпи към формалностите на ареста. Диас трепна и се опита да се защитава.

— Този човек сам ме покани — започна той. — Той ме заплашваше… опита се да ме убие… и всичко е записано на диска…

— Е, е, господин Диас — охлади го Чалмис. — Не започвайте нещо, което не можете да завършите. Спомнете си какво още има на този диск. А аз не съм ви докосвал и с пръст. Вие бяхте въоръжен със смъртоносно оръжие, а аз бях невъоръжен. Освен това вие прекарахте повече от час в моята собственост, преди да обявите за присъствието си. Знайте, че притежавам няколкостотин акра земя и около оградения със силов екран дом.

— Капитан Дюбауер е много уважаван в нашия окръг — вметна шерифа с невинния тон на екскурзовод, който показва на туриста местна забележителност. — Това ви го казвам в случай че се съмнявате на чии думи ще повярват тук — на неговите или на вашите.

— Отчитайки алтернативата, за вас е по-изгодно да се изправите пред съда за дребно нарушение на закона — добави Чалмис.

Диас внезапно осъзна, че няма да го обвинят в опит за убийство — във всеки случай, поне засега. Устата му рязко се затвори.

— В окръжния затвор също има добър запас от противоотрова срещу комари — замислено каза Чалмис, когато извеждаха Диас. — Бил, мисля че този ваш подопечен няма да ви създава проблеми.

— Чалмис! — възхитено каза Аная, когато останаха насаме. — Ти си гений! Как успя? Узна ли нещо за съня ми?

Чалмис уморено въздъхна и седна.

— Ама че мръсна история… Ще трябва да взема душ преди вечеря. — Той се обърна към екрана на видеофона и започна да набира инструкции. — Не желая да обсъждам онова, което се случи в гората. А за твоя сън — да, мисля че знам къде е сега. Както се разбра в края на краищата, Шефа не е замислял твоето убийство. Това е била идея на Кинси — тоест, на Диас. Той провали ролята си на посредник по всички пунктове и се изхитри да подведе както поръчителя, така и изпълнителя, опитвайки се да открадне предназначените за теб пари.

На екрана на Чалмис се появи емблемата на справочната система към библиотеката в Рио де Жанейро.

— Да видим какво можем да разберем сами, без да се обръщаме към полицията.

— Кой е доктор Бианка? — попита Аная, поглеждайки към екрана.

— Мисля, че това е Шефа. Да видим дали ще съвпаднат и другите белези. Хм-м, степен по химия и психология. Интересна комбинация.

— Той е женен — отбеляза Аная.

— Да, нека узнаем нещо за нея. Ще потърсим в социалния регистър.

— Виж — показа Аная. — Тя вече е била омъжена. Едно дете. Но нищо не се споменава за психични проблеми.

— Такава информация се съхранява в медицинските архиви, а там не можем да влезем. Тоест, по законен начин. Така, ами парите? — Той бързо затрака по клавишите. — Аха! Право в десетката!

Както се изясни, жената на доктор Бианка притежаваше шейсет процента от акциите на прочутата компания, в която работеше съпругът й. Скоро се разбра и причината: тя беше внучка на покойният основател на фирмата.