Лоис Бюджолд - Дилемата на съноплетачката

— Господин Кинси? — вежливо попита Чалмис.

— Ъ-ъ… капитан Дюбауер? — отговори Кинси. — Много съжалявам, че ви обезпокоих, но трябва да обсъдя нещо много спешно с вашата гостенка, мис Рюи.

— Да, тя ми съобщи. — Чалмис набра кода за отключване. — Вкарайте флайера си вътре и го оставете на тази полянка, след което ще идем при мис Рюи.

Кинси изпълни инструкциите му. Виждаше се, че малко нервничи. Чалмис заключи вратата с друга кодова комбинация и се отправи към гористия участък на своята територия. Скоро Кинси го догони.

— Това е доста деликатна и лична работа — намекна Кинси. — Може би тя ще пожелае да я обсъжда само с мен. — От тонът му се подразбираха някакви близки отношения с Аная. Чалмис оцени артистичността на фразата.

— Но, разбира се — сърдечно се съгласи той. — Мис Рюи е в лятната къща, точно зад тази гора. Там никой няма да ви безпокои: уединението е пълно.

— Работата може да отнеме малко повече време — мигновено глътна примамката Кинси.

Те навлязоха в гората. Тук беше тъмно, прохладните влажни чимове и земята под краката им бяха покрити с дебел слой листа, натрупани от много години. Горните пропукваха, а долните се бяха разтопили до хлъзгава чернота, заглушавайки звука от стъпките. Край пътеката стърчаха клони и криви усукани корени.

— Продължете напред, нататък пътеката става тясна за двама — предупреди Чалмис. Той се спря и се наведе за да изтърси някакъв боклук от обувката си, след което извади от джоба си дистанционен пулт и магнитофон. Изминавайки няколко крачки, той се разположи удобно върху паднало дърво и извърши някакви манипулации с пулта.

— Е, достатъчно се отдалечихте, господин Кинси. Не ми се иска да се загубите в гората.

Чалмис остави пулта и магнетофона на дънера до него. Кинси рязко се обърна, на лицето му се появи подозрение.

— Какво е това? — Той бързо огледа Чалмис. Не откривайки нищо, напомнящо оръжие, той се хвърли към стопанина и в движение се натъкна на невидимата стена на силовия екран. Кинси залитна, но не падна. — Какво става, капитане?

— Ами нищо — радушно отговори Чалмис. — Просто си помислих, че изведнъж може да поискате да говорите с мен. — И той с намек почука с пръст по магнетофона.

— За какво? — попита Кинси, неуверено търсейки някаква опорна точка в променилата се ситуация.

— Изборът на темата оставям на вас — каза Чалмис. — И не се съмнявам, че след известно време ще си спомните нещо интересно.

Настъпи дълго мълчание.

— За да поразмърдам паметта ви, мога да посоча няколко пикантни особености на ситуацията, в която сте попаднали — притече се на помощ на госта си Чалмис. — Както ми се струва, вие сте проявили голяма предпазливост и никой не знае къде се намирате. Вие сте съвсем сам, без транспортно средство, в непозната местност, където настъпва нощта. До най-близкия съсед са повече от осем километра — извинете ме, ако не ви подскажа в коя посока, — и през целия път ви очаква пресечена местност: храсти, блата и т.н. Изглеждате ми градски човек… интересно, кога за последен път сте пътешествали пеша?

Кинси злобно проблесна с очи, но премълча. Един от първите вечерни комари се превърна в беззвучен проблясък, натъквайки се на силовия екран.

— А, да, съвсем забравих за комарите — продължи Чалмис. — Вие, жителите на цивилизования юг, и понятие си нямате от ненаситните насекоми тук, в дивия и радиоактивен север. Но е лъжа, че могат да изпият кръвта на човек за петнайсет минути — за това им е необходимо далеч повече време. Но пък доста по-малко, отколкото е нужно на човек, за да измине осем километра.

— Вие сте побъркан! — закрещя Кинси и извади от джоба на сакото си малък лъчев пистолет. — Незабавно спрете с това! — поиска той.

— О, приятелю, надявам се че поне малко разбирате от физика! — предупреди го Чалмис без дори да трепне.

Изражението на лицето на Кинси потвърди, че разбира от физика. Свивайки устни, той прибра лъчевия пистолет в джоба.

— Благодаря ви. Магнитният резонанс е много мощна сила. Там, където стоите в момента, ще се получи внушителна дупка. Мога да я направя на езеро за златни рибки. Но правилно постъпихте, че не изхвърлихте оръжието. Ще ви потрябва по-късно, ако все пак решите да се поразходите. Знаете ли, тук се срещат и опасни животни.

— Какви животни пък сега? — не издържа Кинси.

— Е, бяха доста мили малки и космати животни, когато бях още момче, преди войната. Войната промени толкова неща. Комарите, животните… — Чалмис замълча, гледайки към проблясващите зад листата около границата на силовия екран искри на умиращите комари.