— Тогава как да принудя доктора да ми върне касетата, ако не пожелае? Предполагам, че сега той е негова собственост, след като съм взела пари за работата.
— Да, това е така. — Мендес се замисли. — Във всички случаи ще трябва да му задам няколко въпроса за Диас, и макар че Диас отклони от него подозренията в убийство, остава любопитния проблем с „непроследимите“ пари. Така че общо взето с желание ще ви помогна да накарате доктора да се чувства… ами… неуютно. Но нямам право да излизам от тези рамки.
— Надявам се, че това ще се окаже достатъчно. Останалото изглежда ще зависи от моите способности.
* * *
Да се добере до доктор Бианка и да се уговори за среща се оказа трудна задача. Наложи се Аная да пробива през няколко слоя секретари и асистенти, но когато доктора чу името й, охотно се съгласи да се срещнат в домашния му кабинет. За целите на визитата тя не намекна нищо — нека се мъчи в догадки.
Домът на доктора се намираше в най-хубавия и най-богатия квартал на града. Старинните къщи с чудесни градини, издигащи се от двете страни на улицата, бяха преживяли период на упадък, но последното поколение живущи в тях бяха вложили немалко средства в реставрацията им, когато настъпи поредната мода на старото.
Аная реши, че Чалмис би се чувствал тук като у дома си.
Вратата пред Аная и лейтенант Мендес беше отворена от съвсем истински прислужник. Той ги поведе нагоре по широкото стълбище; срещу тях слизаше жена, под четиридесет години, слаба и напрегната.
Аная считаше, че може да се облича с вкус, но дрехите на жената се отличаваха с такава елегантност, че у гостенката възникна усещането, че си е подбирала облеклото в мазето и на тъмно.
Високомерно-презрителните очи на стопанката се задържаха на Аная и нейния цивилен спътник — жената не можа веднага да определи, на кой рафт в нейния собствен свят може да ги постави. Когато обърна глава, увенчана с пищни и блестящи черни коси, Аная забеляза, че зад украсеното със скъпоценности ляво ухо проблесна сребристото кръгче на куплунга. Тя преднамерено улови с очи плъзналият се по нея поглед на стопанката и й отговори с вежливо кимване и усмивка, а после се спря, надявайки се да улови момента за по-нататъшно наблюдение.
— Какво има, Хуан? — жената се обърна към прислужника така, като че ли Аная и полицая ги нямаше тук.
— Докторът има среща с тях, мадам — поясни слугата с извинителен глас.
— Това какво е, поредната част от неговата схема за развитие ли? — Тя се обърна към Аная, разширявайки ноздри от лошо сдържана ярост. — Можете да предадете на така наречения ми мъж, че няма да го подкрепя в борда на директорите. Това „Даку“ преля чашата. По времето на баща ми нямаше да свързваме името си с такива продукти. И сега няма го свържем.
— Изглежда има някакво недоразумение… мис Бианка? Посещението ми няма нищо общо с вашата фирма — отговори Аная, удължавайки момента.
— О — равнодушно подхвърли тя, загубвайки всякакъв интерес. — Мило. Хуан, напомни на доктора, че след час трябва да сме на обяд у Хендерсонови.
Тя продължи надолу по стълбите, оставяйки след себе си шлейф от скъпи парфюми.
Аная замислено сви устни, гледайки изправения й гръб, след което се обърна и се отправи след прислужника към кабинета на доктора.
Когато гостенката влезе, Бианка стана и с церемониална любезност й стисна ръката. Той се оказа мъж на около четиридесет години с едва докоснати от сивотата коси, с равен тен и стегнато тяло. Външно не прояви никаква нервност, но погледът му бързо се плъзна по спътника на Аная, за когото тя предвидливо не уведоми, докато се уговаряше за срещата.
— Здравейте, мис Рюи. — На Аная й се стори, че той изучава лицето й със същия интерес, с който тя изучаваше неговото. — На какво се дължи тази приятна среща?
— На стълбите срещнах жена ви — започна Аная замаскираната си атака. — Много елегантна жена. И, както чух, много делова.
— Или поне тя си мисли така — едва забележимо се усмихна Бианка. — Всъщност повечето й таланти се проявяват в светския живот. Трудно й е да оцени нивото на конкуренция на съвременния пазар. Компания със стотици работници… Но вие сте човек на изкуството, така че да не ви занимавам с бизнес-въпроси. Ъ-ъ… — Той кимна към лейтенанта.
— Позволете ми да ви представя лейтенант Мендоса от градското бюро за разследване на убийства. Той е с мен. — Тя направи пауза, за да може стопанина да осмисли подтекста на казаното. — Имам малък проблем с вашия служител Карлос Диас.
Читать дальше