Лоис Бюджолд: Дилемата на съноплетачката

Парите вече свършваха.

— М-да-а-а… — проточи тя като заклинание и прогони призрака на безпаричието с махване на ръка. — Време е да се захващаме за работа.

Тя се разположи удобно в креслото и издърпа чифт проводници, свързани с много скъпия синтезатор на сънища — елегантна черна кутия, приличаща на антикварна книга с меки корици. Пет години тя се трепеше над създаването на фили-сънища, за да изплати това скъпо и сложно устройство — изключително с парите, заработени с негова помощ. Този факт беше в основата на нейната гордост, още повече че си начисли още една точка в задочното състезание с бившия годеник, лелята-хранителка и други подобни скептици от нейното минало. Аная пъхна в синтезатора чиста мастер-касета и включи проводниците в имплантираните на слепоочията й метални кръгчета. После затвори очи и се съсредоточи.

Дишането й постепенно се забави и стана много равномерно. Отстрани тя можеше да изглежда като че спи в креслото, ако не беше напрегнатостта на позата й, навяваща мисли за транс или екстатични видения.

Захванала се за работа, тя започна да създава сцена, видяна през очите на героинята. Аная щателно подбра емоциите й при вида на любимия: преданост, възхищение и страх. В стаята влезе героя — в костюм за езда, висок, бронзов мускулест красавец с равни бели зъби. От него се носеше неотразимия мъжки аромат на хубав одеколон, свеж вятър, кожа и коне. Обкръжаваше го зашеметяваща сексуална аура, подобна на електрически заряд, допълнително усилена от яростта му.

— Значи така — произнесе той със звучен бас, — ето как оправда доверието ми!

— Аз… не разбирам — промърмори героинята, чието сърце трептеше от вина и смущение. Слепоочията й туптяха, а някъде от средата на тялото й на вълни се разпростираше жар. Пластините на тесния корсет затрудняваха дишането й.

— Ти си магарица, а той е магаре! — Гласът на Аная разби сцената на парчета, като присъдата, произнесена над човечеството в деня на страшния съд. — Предай се! Вие явно сте създадени един за друг.

Изумения герой беше отмит от воняща торова течност. Аная въздъхна, изправи се и потърка очи.

— Мръсен досадник! — промърмори тя. — Направо не знам защо въобще те измислих. — Тя изтри записа и върна касетата отначало. Дубъл втори. Ще се опитаме да променим диалозите.

Преизпълнена с решителност, тя отново се хвана на работа. Видеофона иззвъня.

Аная раздразнено отговори. На екрана се появи непознат с масленочерна коса и издадена напред челюст.

— Мис Рюи? — любезно започна той. — Казвам се Рудолф Кинси. Ще имате ли възможност да се срещнем? Имам важно делово предложение за вас.

— Важно? — повтори Аная и подозрително добави: — Вие, между другото, да не сте от застрахователна фирма?

— О, не, не! — Той отхвърли предположението й, усмихвайки се някак акулски. Може би този ефект възникваше от това, че се усмихваха само устните му, а очите оставаха хладни. А може би причината беше в брадичката му. — Имах предвид лична среща. Хм… това е деликатен въпрос.

Аная обмисли предложението му. Не приличаше на поклонник или журналист. В неговите маниери се усещаше нещо хлъзгаво, като при професионален шантажист или сутеньор. Бързата ревизия на съвестта й не показа скандални грехове; най-сензационното в живота на Аная беше собственото й въображение, което тя не само не криеше, но и изнасяше за продажба в разредената и обуздана форма на „усещачките“.

Аная с известно съжаление се раздели с това доста романтично предположение (тя не би се отказала да пообщува с професионален шантажист, за да почувства психологията на подобни типове) и направи извода, че Кинси най-вероятно иска да й поръча частна „усещачка“, при това в някой от пакостливите жанрове.

— Добре — съгласи се тя. — Знаете ли къде живея?

Той кимна.

— Тогава елате… — съвестта й, след кратка съпротива, се предаде, — днес в четири.

— Много добре. — Кинси се разтвори досущ като призрак в магическо огледало.

През този ден работата вървеше изключително зле. Персонажите, всеки от които трябваше да има собствено „аз“ и неординарни чувства, упорито се отклоняваха към щамповани монолози. Раздразнението и скуката на Аная, принудена да работи в рамките на изчерпана тема, се изливаха в приливи на емоции, което на няколко пъти я принуди да изтрие направеното и да започне отначало. Но тъкмо когато започваше да се получава нещо, със съдбовна неизбежност се обаждаше видеофона.