Лоис Бюджолд: Дилемата на съноплетачката

— Как върви твоят нов сън? — попита накрая Чалмис. — Направи ли онова, което искаше?

Аная се забави с отговора.

— Да, актуализацията върви много гладко.

— И въпреки това нямаш желание да се похвалиш с успехите? Какво те тревожи? Но ако си пъхам носа където не ми е работа…

— Не, не… Какво, разтревожена ли изглеждам? — обезпокоено попита тя.

— Ти, разбира се, не си съвсем прозрачна — успокои я Чалмис. — Но за онзи, който те наблюдава достатъчно внимателно… хм… изглежда, че онова над което работиш, влияе на поведението ти. На либидото ти, например.

Аная се намръщи.

— Да… Прав си, разбира се. — Тя протегна ръка и леко докосна Чалмис. — Този сън е по-скоро… антиафродизиак.

— За начало става. На каква тема?

Аная се поколеба, борейки се с изкушението, но след малко му се поддаде.

— Най-вече за смъртта. Това е частна поръчка. И доста зловеща. Чуй, всъщност ми е забранено да говоря за това, но…

— Но? — иронично повтори Чалмис. — Май знам какво означава „но“. Сега ще ме накараш да се закълна, че ще пазя мълчание, а после ще си кажеш всичко.

— Ако добавиш и „типично по женски“, ще те цапна — обеща му Аная. — Но… Чалмис, това наистина е вледеняваща кръвта история и работата не е само в образите на сценария. И колкото по-дълго работя над това, толкова по-зловещо става.

Тя му описа посещението на Рудолф Кинси, а в края на разказа си донесе на Чалмис сценария и преносима лампа. Аная с тревога наблюдаваше как приятеля й четеше страница след страница. Приключвайки, Чалмис обърна пачката листове и отново се потопи в сценария.

Тя вече се беше свила вътрешно, очаквайки да чуе упреци за това, че е взела такава поръчка, но първите думи на Чалмис, когато той приключи третото поред четене, я хванаха неподготвена.

— Забеляза ли, че това нещо е замислено като безкрайна поредица?

— Какво? Не мога да си представя, на кой може да му трябва… Разбира се, сюжета се върти в кръг — тук съм съгласна с теб. Преди ми се струваше, че това е нещо като художествена афектация. Може би този тип е прекалил с четенето на романи от двайсети век?

— Това е само впечатление. И все пак… какво знаеш за поръчителя?

— Само онова, което вече ти казах. Прилича на адвокат-мошеник. Но коя съм аз, че да съдя другите?

— О, когато престанеш да витаеш в облаците си доста възприемчива и наблюдателна. Между другото този процес при теб не е напълно съзнателен.

Аная се замисли: като комплимент ли да приеме това?

— И така, ти не можеш да се свържеш с него, ако поискаш — мислеше на глас Чалмис. — Няма адрес, няма номер на видеофон, договорът ви е устен; между другото — сигурна ли си, че ще ти платят?

До този момент тази отвратителна мисъл дори не й беше хрумвала.

— Накратко, ти дори не знаеш дали това е неговото истинско име. Проблемът ти, скъпа моя, е че си твърде честна. Нямам и най-малка представа откъде е тази твоя наивност. Възпитанието явно няма нищо общо.

Аная се изправи.

— Ама че оскърбления?! Я се виж ти! Престъпен гений, затаил се в центъра на паяжина от интриги!

Чалмис се ухили.

— А какво предпочиташ да чуеш?… Добре, да се върнем на темата. Да, съгласен съм, поръчката е много необичайна и зловеща, но онова, което ме тревожи най-много, изглежда дори не ти е хрумвало. Но ти си била там, а аз — не. Не трябва да се отдаваме на неоснователни предположения.

— Чалмис, според теб струва ли си да се занимавам с това? — сериозно попита Аная.

— О, небе, ама че въпроси ми задаваш! Това си е твоя работа. Аз не трябва да изкарвам пари, така че какво право имам да давам съвети на онези, на които им се налага? Но…

— Но? — подразни го Аная.

— Може ли да се причини вреда на човек чрез фили-сън? Тук ти си с предимство, понеже не мога да си представя на какво прилича това.

— Разбира се, има хора, които гледат сънища твърде често, защото не могат да се откъснат от любимите си касети. Но не виждам в какво се различават „усещачките“ в това отношение от другите развлечения. Според мен, дори най-отвратителните фили-сънища носят повече полза, отколкото вреда: насън можеш да правиш каквото си поискаш и никой няма да пострада.

— С изключение на въздействията върху психиката, които могат да окажат такива сънища.

— А как може да се измери такова нещо? Не, все пак си мисля, че „усещачките“ са само нов начин да се занимаваме с все същите стари и привични неща.

— Тогава ти току-що отговори на собствения си въпрос.

— Можех да се сетя, че няма да ми отговориш.