Лоис Бюджолд - Дилемата на съноплетачката

Той й върна сценария и попита с любопитство:

— А този твой господин Кинси направи ли ти впечатление на човек, за който това — той посочи листовете, — е любимото му развлечение?

— Не — замислено отговори Аная. — Според мен за него това е твърде голям разкош. Останах с впечатлението, че е нечий представител.

— И аз така си помислих. Любопитна главоблъсканица. Интересно ще ми е да науча как ще свърши цялата тази работа. Обади ми се, като се върнеш в Рио.

— Нима ще се приближиш до видеофона? — разсмя се Аная.

— Само ако позвъниш ти, скъпа.

Накрая Аная успя да се принуди да отхвърли съмненията и на следващата седмица съня беше готов. Обикновено приключването на работата й носеше облекчение, но този път се усещаше по-скоро уморена, отколкото удовлетворена, точно като гмуркач, поемащ въздух след твърде дълго пребиваване под водата. Спирането на болката изобщо не е равнозначно на удоволствие. И въпреки всичко тя се гордееше с майсторството си. Аная имаше ясно и образно въображение, пълно с поетична сила и щедро подправи поръчания сън с тази сила. Освен това я чакаха пари.

Прибирайки мастер-касетата в нагръдния джоб, тя се сбогува с Чалмис, нагло му взе назаем пари за флайер и започна завръщането си към цивилизацията. Пътешествието й беше помрачено от малки неприятности: лошото време в Торонто и изчезването на багажа й след приземяването на совалката в Рио.

Беше необходим цял час упорство и ругатни, за да открият най-накрая багажа й в някакъв далечен ъгъл на товарната зона. Аная влезе в квартирата си озлобена и гладна. Изглежда животът на затворница я привличаше все повече и повече.

Припряно разопаковайки вещите си и поглъщайки приготвената от робота вечеря, която й се стори особено противна след двете седмици гостоприемство у Чалмис, тя откри най-сериозната от днешните неприятности. Синтезатора й на сънища, или по-точно онази половина, която беше извън главата й, беше изчезнал. Тя три пъти обърна квартирата си с главата надолу и стигна до неутешителния извод, че го е забравила у Чалмис. Тя му позвъни и без да дочака отговор остави съобщение с молба да потърси синтезатора.

На следващия ден имаше уговорена среща с Кинси. Този ден се точеше бавно. По някакъв начин Хелмут Гонзалес беше надушил, че се е върнала в града и отново се зае с опитите да я накара да завърши работата си. Колкото и да е странно, сега тя гледаше на романтичните глупости с голяма благосклонност и не започна да го лишава от надежди.

Отървавайки се от Гонзалес, тя започна безцелно да броди из квартирата, да подрежда чернови за разни полузабравени проекти и да си спомня изоставените увлечения, докато точно в четири не иззвъня входния звънец.

Това беше Кинси — хлъзгав, както и преди, но старателно потискащ възбудата си. Това наведе Аная на мисълта, че съня все пак е поръчан за собствена употреба. Гостът се настани на кушетката и постави на краката си голяма чанта.

— Донесох си свой плейър — поясни той, изваждайки апарата. — Вие естествено разбирате, че искам да… ъ-ъ… проверя продукта преди да заплатя за поръчката.

— Естествено.

Аная му подаде касетата. Кинси я сложи в плейъра и прикрепи единствения проводник към металното кръгче зад лявото си ухо. После включи плейъра и затвори очи.

След няколко минути той изключи апарата — както й се стори, доста припряно. Изправяйки се, Кинси дълго я гледа с някакво крокодилско уважение.

— Това е просто… забележително — проговори той най-накрая.

Аная мислено разцъфна, но външно запази невъзмутимостта си.

— Не се притеснявайте, догледайте го до края — щедро предложи тя.

— О, няма смисъл. Напълно съм удовлетворен — увери я Кинси. — И наистина трябва да тръгвам. Времето ми е ограничено. Остава ми само да взема сценария и да се разплатим.

Аная се напрегна.

— Можете да преведете парите от моя видеофон — предложи тя.

— Донесох платен чек. Това устройва ли ви? — с тревога попита той. — Това е малко старомодно, но затова пък е напълно надеждно, уверявам ви. Трябва само да отидете в банката и да удостоверите личността си с гласов отпечатък. Знаете ли, в последно време имаше толкова машинации с електронните разплащания… и аз реших, че така ще е по-безопасно.

Кинси извади правоъгълно парче хартия, снабдено с магнитна ивица.

— Хм, явно сте любител на хартията — отбеляза Аная, взимайки чека и разглеждайки го доста по-внимателно от обикновено. Изглеждаше наред. Беше издаден от градската банка, платен и вероятно не можеше да се анулира от клиента. А подобна мисъл й мина през главата, защото утре беше почивен ден за банката. Тя върна на Кинси леко омърляните листове със сценария и той ги разгледа със същото внимание, с което тя разглеждаше чекът му.