Лоис Бюджолд - Дилемата на съноплетачката

Оказа се, че намирането на тестера е почти толкова трудно, колкото и синтезатора, но в крайна сметка тя го изрови от дъното на чекмеджето в бюрото й изпод купчина от всякакви боклуци. Постави го до синтезатора и го подготви за работа. След това издърпа проводниците от синтезатора, включи ги в куплунгите и пусна тестера.

Мигновено се чу силен трясък, блесна яркосиня светкавица и по пластинката за секунда пробяга оранжев пламък. Замириса на изгоряло. Аная отстъпи стреснато, ръцете й затрепериха.

Някак успя да стане от стола и пое дълбоко въздух. Сърцето й биеше лудо.

— Боже мой — издиша тя, потресена до такава степен, като че ли току-що беше застреляна от любовника си. После още десетина минути се самоубеждаваше, че страховете й са глупави и че изобщо не е очаквала такова потвърждение. Тя дълго гледа купчината димящи отломки на бюрото си.

— Синтезаторът ми! — изхлипа тя, рязко седна, протегна ръка към него, отдръпна я и се разплака.

След известно време спря да хлипа, заключи вратата и позвъни в полицията. След като приключи разговора, набра нов номер. За нейно удивление Чалмис отговори почти веднага.

— Изглежда днес ми е щастливият ден — поздрави го тя.

— Просто случайно минавах през кабинета си — поясни той. — Добре ли си? — добави той, забелязвайки изражението на лицето й.

— Синтезаторът ми току-що изгоря. Изплаших се до смърт. Чалмис, той не може да изгори!

— Включена ли беше? — с тревога попита той.

— Не. Тествах го. Ето, виж. — Тя обърна екрана на видеофона, за да може Чалмис да види бюрото. — Ако бях включена, сега главата ми щеше да изглежда така.

Поддавайки се на въображението си, Аная си представи как цялата паяжина от тънки проводници, отиващи от имплантанта към мозъка й, мигновено изгарят и като в забавен кадър видя как умира от токов удар, взривяващ и изгарящ клетките й.

— Но защо, Аная? — попита сащисано Чалмис. На лицето му, както и на лицето на Аная, се появи онова странно напрежение, което обикновено описват с думите „изглеждаше доста блед“.

— Първото, което ми дойде на ум — унило предположи тя, — беше, че покойниците не могат да удостоверят личността си чрез гласов отпечатък, за да получат пари от чека. — Тя му показа чека. — Днес ми го остави моят хлъзгав поръчител. А тази хартийка мога да отнеса в банката чак вдругиден. И синтезатора ми се намери веднага след напускането на посетителя.

Тя му описа вчерашната история с багажа, завършила със загубата на любимия синтезатор.

— Мислиш, че те е осъдил на смърт само заради парите? — попита Чалмис.

— Не знам. В това няма смисъл. Бих му изпълнила поръчката и за доста по-малка сума. Той даже не се опита да се пазари. — Успокоявайки се, Аная си спомни скорошните събития. — И още, тази история с леля му…

— Леля му? — попита удивено Чалмис.

— Мога да се обзаложа, че няма никаква леля. Дори майка няма — гневно добави Аная.

Чалмис разсеяно почеса горната си устна.

— Съобщи ли в полицията?

— Веднага след като заключих вратата.

— Мислиш ли, че ще опита отново?

— Възможно е. — През последните няколко минути въображението й с поразителна скорост минаваше през всевъзможни варианти за убийство, описани в романите. — Малко се притеснявам, понеже живея сама.

— Разбирам. Само че не трябва да подскачаш от всеки шум. Той сигурно си мисли, че е успял, или че всеки момент ще успее. И няма да предприеме нищо, докато не разбере, че е разобличен. Надявам се, че това ще стане чак като го арестуват. Но слушай, защо не приключиш работите с полицията, а после да дойдеш с първата совалка. Това тук не е дом, а истинска крепост. Даже мога да наредя на Чарлз да те посрещне на аерогарата.

Аная благодарно се усмихна.

— А през това време ще се опитам по моите канали да убедя полицията да се отнесат към това с максимална сериозност. Позвъни ми още веднъж, когато си готова да тръгнеш. Ще те чакам.

— Благодаря ти, Чалмис.

Полицията пристигна доста бързо. Офицерът-детектив и специалистът по взривни устройства напълниха квартирката й с усещане за реалност, точно като вятър, нахлул през отворена врата в задушна стая. Такъв ефект беше присъщ на полицаите, докторите и знаменитостите. Към разказа на потърпевшата те се отнесоха сериозно и с професионална любезност. Детективът, лейтенант Мендес, мъж на средна възраст, с привична компетентност й зададе редица въпроси, много приличащи на онези, които Чалмис й задаваше преди една седмица. Аная отново разбра каква небрежност беше проявила.