Лоис Бюджолд - Сетаганда

Йенаро се оттегли за малко, поговори с прислужника си — явно имаше само един — и се върна с малка кана, пълна с рубинена течност.

— Лорд Ворпатрил — кимна той на Иван. — Виждам, че харесвате нашите питиета. Опитайте това.

Майлс се разтревожи. Макар и да не беше скулптор убиец, от Йенаро ставаше перфектен отровител. Домакинът наля три чаши и поднесе таблата на Иван.

— Благодаря. — Иван взе една от чашите.

— О, злати ейл — промърмори един от младите гем-лордове. Йенаро поднесе таблата на Майлс и сам взе последната чаша. Иван отпи и възхитен повдигна вежди. Майлс внимателно наблюдаваше дали Йенаро също ще отпие. Направи го. През главата на Майлс минаха всичките пет различни начина на поднасяне на смъртоносни питиета с почти стопроцентова сигурност, че жертвата ще се хване — при положение че домакинът е поел предварително противоотрова. Но ако беше чак такъв параноик, Майлс изобщо не би трябвало да идва тук. Досега не беше слагал нищо в устата си. „И какво ще правиш сега? Ще изчакаш първо да видиш дали Иван няма да се строполи и чак тогава ще се решиш да отпиеш?“

Този път Йенаро не се впусна в описване на отблъскващата история за биологичното раждане на Иван. По дяволите! Може пък инцидентът при фонтана наистина да е бил случаен и сега човекът да съжаляваше и да правеше всичко по силите си, за да заглади нещата. Въпреки това Майлс се бавеше и се опитваше да надзърне по-отблизо в чашата на братовчед си.

Иван тъкмо беше заел поза тип „просто си облягам ръката на канапето“, за да види дали червенокосата ще се отдръпне, или ще му позволи по-голяма близост. Обърна се към Майлс и му отправи зъбата усмивка.

— Забавлявай се, човече — промърмори той. — Отпусни се. И стига си дишал във врата ми.

Майлс отвърна на гримасата му и се отдалечи. Някои хора просто не искаха да бъдат спасявани. Вместо това реши да се опита да поговори с някои от приятелите на Йенаро. Неколцина от тях се бяха скупчили в другия край на помещението.

Не беше много трудно да ги накара да започнат да разказват за себе си. Явно правеха само това. Четиридесет минути му бяха достатъчни, за да се увери, че повечето от тях имат ум колкото една бълха. Бяха експерти единствено в духовитите забележки по адрес на личния живот на свои също толкова безделни сънародници — облекло, любовни афери, спорт (всички гледаха, но никой не практикуваше, интересът им беше насочен предимно към залаганията). Другата основна тема беше обсъждането на последните комерсиални фантазии, в това число и еротични. Бягството от реалността явно поглъщаше по-голямата част от времето и вниманието на тези млади хора. Никой не проявяваше дори и бегъл интерес към политиката или военното дело. По дяволите, дори Иван беше по-осведомен от тях.

Това беше малко потискащо. Приятелите на Йенаро бяха аутсайдери, безделници. Никой не се вълнуваше от възможността да направи политическа или военна кариера. Дори изкуството не ги вълнуваше истински. Бяха просто консуматори, не и създатели. В края на краищата, може би беше по-добре, че нямат политически амбиции. Бяха от онзи тип хора, които започваха революции, но но можеха да ги довършат, чийто идеализъм ставаше жертва на некомпетентността им. Майлс беше срещал подобни млади хора и сред класата Вор — трима или четирима, които по една или друга причина се отказваха от традиционната военна кариера и живееха със средствата на родителите си, но дори те щяха да променят статуса си, щом достигнеха средна възраст. Като се имаше предвид средната продължителност на живота тук, всеки опит за изкачване по стълбицата чрез наследяване можеше да се осъществи, когато наследниците от поколението на Йенаро станеха осемдесет-деветдесетгодишни. Те не бяха глупави по рождение — гените им не можеха да позволят подобно нещо, — но умовете им бяха изкуствено ограничени до най-обикновени неща. Майлс почти потрепери.

Реши да поразпита и жените, стига Иван да му беше оставил някоя свободна. Извини се на групата, че отива да си налее питие. Можеше да се оттегли и без никакво обяснение — явно никой не го беше грижа за най-необикновения и най-нисък гост на Йенаро. Наля си от гарафата, от която си наливаха всички останали, и долепи устни до чашата, но не отпи. Вдигна очи и откри, че е наблюдаван от една малко по-възрастна дама, която беше пристигнала на купона малко по-късно с неколцина приятели. Тя му се усмихна.

Майлс се усмихна в отговор и се приближи. Тя заговори първа.