Лоис Бюджолд - Сетаганда

— Много се радвам. — Високият гем-лорд ги поведе навътре и надолу по няколко стъпала към голяма полукръгла зала, заобиколена от градината като полуостров, сякаш къщата беше подложена на някакво ботаническо нападение. Мебелите в помещението бяха разностилни, явно стари, но това не беше заради самия дизайн. Все пак ефектът беше приятен. Светлината тук също беше приглушена, сякаш за да скрие упадъка. Около дузина гости вече бяха тук, пиеха и разговаряха. Мъжете бяха повече от жените. Двама бяха с изцяло изрисувани лица, повечето се придържаха към младежката мода, а най-радикалните се бяха задоволили само с лек грим. Йенаро представи екзотичните гости. Майлс не беше чувал, нито учил за никой от тях, въпреки че един му беше представен като племенник на човек от сетаганданския Генералния щаб.

До вратата към градината димеше някаква тръба, излизаща от цилиндрична подставка. Един от гостите се доближи до нея и вдиша дълбоко.

— Доста добро нещо, Йенаро — обади се той. — Твое изобретение ли е?

— Да, благодаря — каза Йенаро.

— Нови благоухания? — поинтересува се Иван.

— И малко отгоре. Сместа съдържа упойващи вещества, подходящи за случая. Сигурно не бихте го опитали, лорд Воркосиган.

Майлс сковано се усмихна. Доколко този човек бе специалист по органична химия? Напомни си, че от упояването до умъртвяването има само една крачка.

— Сигурно не. Но с удоволствие бих разгледал лабораторията ви.

— Наистина ли? За мен ще бъде чест. Повечето от приятелите ми не се интересуват от техническите аспекти, а само от резултатите.

Една млада дама, която се намираше до тях, се обърна и потупа Йенаро по рамото.

Да, скъпи Йени, от резултатите. Обещал си ми нещо, нали помниш? — Не беше най-красивата гем-дама, която Майлс беше виждал, но все пак изглеждаше доста привлекателна в нефритенозелените си одежди. Светлата й коса се спускаше по раменете й като пяна.

— И винаги изпълнявам обещанията си — добави лорд Йенаро. — Лорд Воркосиган, искате ли да отидем още сега?

— Разбира се.

— Мисля да остана и да разширя запознанствата си — поклони се Иван и се оттегли. Двете най-високи и привлекателни гем-дами — дългокрака блондинка и събеседничката й, която имаше невероятно червена коса — се намираха в другия край на стаята. Иван някак успя да осъществи визуален контакт и с двете и те му отвърнаха с подканващи усмивки. Майлс отправи мислена молитва към бога-закрилник на глупаците, донжуановците и неразумните, обърна се и последва Йенаро и спътницата му.

Химичната лаборатория на Йенаро се намираше в друга сграда. Когато я доближиха, светлините се запалиха. Беше доста впечатляваща и заемаше голяма зала на втория етаж. Явно голяма част от парите, необходими за поддържане на имението, изчезваха тук. Майлс се разхождаше покрай масите и разглеждаше резултатите от молекулярни анализи и компютрите, докато Йенаро търсеше сред купчината малки шишенца обещания парфюм. Всички материали бяха грижливо подредени според химичните си характеристики. Обстановката показваше дълбоки познания и силна привързаност към работата.

— Кой ви асистира? — попита Майлс.

— Никой — отговори Йенаро. — Не мога да понасям някой да се мотае наоколо. Постоянно разместват нещата, които съм приготвил за проектите си. Нали разбирате, не всичко е наука.

Наистина. С няколко въпроса Майлс подтикна Йенаро да започне да разказва как е приготвил парфюма. Дамата послуша известно време и след това започна да мирише съдържанието на останалите шишенца, докато Йенаро с болезнена усмивка ги спаси от нея. Йенаро беше истински експерт-професионалист. Всяка компания за козметични изделия би го наела с радост. Но как можеше Йенаро да стане наемен работник?

Никак, с прикрито задоволство реши Майлс. Йенаро несъмнено беше артист, но по отношение на благоуханията. Не и скулптор. Някой друг се беше проявил като експерт при построяваното па фонтана. А дали същият човек не бе доставил информацията за физическия му недъг? „Нека го наречем… лорд Хикс.“ Да разгледаме и фактите на него. Първо: има достъп до най подробните сетагандански доклади за висшето военното командване на Бараяр… и за техните синове. Второ: той е умен и хитър. Трето… трето нямаше. Поне засега.

Върнаха се при останалите и завариха Иван, настанил се в компанията на двете дами. Ако се съдеше по смеха им, успяваше да ги забавлява доста умело. Двете доста приличаха по красота на лейди Гел; всъщност блондинката можеше съвсем спокойно да й бъде сестра. А червенокосата беше още по-завладяваща със спускащите се по раменете и къдрици, перфектния нос, устните, които… Майлс прогони тази мисъл. Никоя гем-дама не би допуснала него в мечтите си.