Лоис Бюджолд - Сетаганда

— Лорд Воркосиган. Искате ли да се разходим в градината?

— Защо… разбира се. Гледката заслужава ли си? — „В тъмното?“

— Мисля, че ще ви се стори интересна.

Усмивката й изчезна веднага щом се обърна с гръб към останалите и беше заменена с израз на мрачна решителност. Майлс докосна комуникатора в джоба си и я последва. Щом излязоха от полезрението на другите гости, тя ускори крачка. Не произнесе нито дума. Майлс закуцука след нея. Изобщо не се изненада, когато доближиха украсената с червена емблема порта, където ги очакваше малка безполова фигура в тъмна роба, която закриваше плешивата й глава.

— Ба ще ви придружи по-нататък — каза жената.

— Докъде?

— Малка разходка — проговори ба с тих алт.

— Добре. — Майлс извади комуникатора от джоба си. — База. За малко ще напусна къщата. Дръжте ме под око, но не се намесвайте, освен ако не ви повикам.

— Да, милорд… — Гласът на шофьора беше колеблив. — Къде отивате?

— Аз… ще се разходя с една дама. Пожелайте ми късмет.

— О! — Този път гласът прозвуча по-скоро развеселен. — Късмет, милорд.

— Благодаря — Майлс прекъсна връзката. — Добре.

Жената се настани на разклатената пейка наблизо и повдигна яката на робата си като човек, който ще чака дълго. Майлс последва малката фигура през портата, покрай съседното имение и оттатък улицата в малка залесена падина. Ба запали ръчно фенерче, за да освети камъните и корените пред ботушите на Майлс, които нямаше да са чак толкова добре излъскани, ако продължаха още нататък… Изкачиха се по склона от другата страна и попаднаха в район, който явно беше част от друго имение, което изглеждаше по-запуснато дори от къщата на Йенаро.

Тъмната грамада, която се виждаше през дърветата, явно беше изоставена къща. Но те завиха надясно по покрита с избуяла трева пътека, след това отново се спуснаха към някакъв поток и се озоваха на широка поляна, където се извисяваше дървен павилион — без съмнение, преди време любимо място за пикник на някой гем-лорд. Прекосиха някакво изкуствено езеро по извит дървен мост, който изскърца толкова жално, че Майлс за момент се зарадва, че не е по-тежък. От павилиона се появи бледа перленобяла светлина. Майлс докосна Великия ключ. „Да. Това е.“

Ба отмести встрани някакви растения, направи му знак да влезе и отиде да пази при моста. Майлс внимателно пристъпи в малката едностайна постройка.

Хоут Райън Дегтиар, или нейното изображение, стоеше или седеше в своята сфера, рееща се на обичайните няколко сантиметра над пода. Блясъкът й беше приглушен. „Изчакай. Остави я да направи първата стъпка.“ Мълчанието се затегна. Майлс започна да се страхува, че разговорът им ще повтори случилото се при първата им среща, когато се разнесе същият глас, който вече беше чувал.

— Лорд Воркосиган. Свързах се с вас, както казах, че ще направя, за да уредим безопасното връщане на моето… нещо.

— На Великия ключ — каза Майлс.

— Вече знаете какво представлява то?

— Направих малко проучване след първата ни среща.

— Какво искате от мен? — изстена тя. — Пари? Нямам. Военна информация? Не разполагам с такава.

— Не бъдете толкова скромна и не изпадайте в паника. Искам много малко. — Майлс разтвори куртката си и извади Великия ключ.

— О, той е у вас! Дайте ми го! — Перлата се люшна напред.

— Не веднага — отстъпи назад Майлс. — Досега беше на сигурно място и ще ви го върна. Но смятам, че в замяна трябва да получа нещо. Просто искам да знам как и защо това нещо се озова — съзнателно или не — в ръцете ми.

— Това не е ваша работа, бараярецо!

— Сигурно е така. Но всичко в мен ми говори, че това е някаква клопка, насочена срещу мен или срещу Бараяр чрез мен. А тъй като съм офицер от бараярската ИмпСи, това е точно моя работа. Нямам нищо против да ви разкажа всичко, което съм видял и чул, но вие трябва да ми върнете жеста. Да започнем с това какво е търсел ба Лура с имперска регалия в орбиталната станция.

— Беше го откраднал. — Гласът беше нисък и язвителен. — А сега ми го дайте.

— Откраднал е ключ. А ключът не е кой знае какво богатство без ключалка. Наистина това е много красив артефакт с историческа стойност, но ако ба Лура беше искал да се обогати незаконно, сигурно би се насочил към някои по-ценни неща в Небесна градина. И то такива, които не са толкова забележими. Да не би Лура да е искал да ви шантажира? Затова ли го убихте?

Последното беше пълен абсурд — и Майлс, и хоут-дамата имаха едно и също алиби — но той беше крайно любопитен какъв ще е отговорът.