Лоис Бюджолд - Сетаганда

— По принцип, да. Исках да кажа, на законния му хранител. Който, ако разбирам ситуацията правилно, е точно толкова огорчен от изгубването му, колкото сме ние от намирането. Ако мога да й го върна незабелязано, тя надали ще започне да обяснява наляво и надясно защо го е изгубила. И все пак… чудя се как е успяла да го изгуби… — Нещо не се връзваше. Нещо липсваше.

— Обрахме имперски слуга, ето как!

— Да, но какво правеше ба Лура с подобно нещо на орбиталната станция? И защо беше повредил камерите на охраната в дока?

— Явно го е носед някъде. Сигурно към Великата ключалка, кой знае. — Иван се приближи към комуникационния пулт. — И после нещастникът си прерязва гърлото, защото е изгубил товара си, при това благодарение на нас… По дяволите, Майлс. Чувствам се, сякаш ние сме го убили. А той не ни стори нищо, просто попадна на неподходящо място и извади лошия късмет да се сблъска с нас.

— Дали наистина е станало точно това? — промърмори Майлс. — Наистина…

„Дали просто ми е писано винаги да се оказвам в центъра на нещата?“ Всичко се подреди. Старият ба, натоварен да пренесе безценния си товар, го губи при някакви чуждопланетни варвари, признава вината си пред своята господарка и се самоубива. Край. Призля му.

— Тогава… щом ключът е толкова ценен, защо този ба не е пътувал с имперска охрана?

— Господи, Майлс, де да беше!

На вратата се почука. Майлс веднага изключи комуникационния пулт и отвори.

Посланик Воробьов влезе в стаята и го поздрави с леко кимване. Държеше някакви цветни парфюмирани листове.

— Здравейте, господа. Хареса ли ви урокът на Маз?

— Да, сър — отговори Майлс.

— Добре. Би трябвало. Тя е чудесна — Воробьов му подаде листовете. — Докато се занимавахте, за вас пристигнаха покани от лорд Йенаро. Наред с дълбоки извинения за снощния инцидент. Охраната на посолството ги подложи на обстоен анализ, включително химичен, и докладва, че са безвредни. От вас зависи дали ще приемете, или не. Ако смятате, че инцидентът със скулптурата е бил чиста случайност, по-добре е да приемете. Така ще покажете, че приемате извиненията.

— О, разбира се, че ще отидем. — Извиненията и поканата бяха изписани калиграфски. — Но все пак ще държа очите си отворени на четири. А… полковник Ворийди не се ли връща днес?

— Натъкнал се е на някакви досадни затруднения — намръщи се Воробьов. — Но с оглед случая в марилаканското посолство, изпратих да го заместят. Ще се върне утре. Може би… искате ли телохранител? Естествено възможно най-дискретно. Иначе би се изтълкувало като обида.

— Мм… ще имаме шофьор, нали така? Нека да бъде ваш човек, да може при нужда да извика подкрепление и да чака наоколо. Ние ще носим комуникатори.

— Добре, лорд Воркосиган. Ще уредя нещата — кимна Воробьов. — А… относно инцидента в ротондата…

— Да? — Сърцето на Майлс подскочи.

— Моля ви, друг път не нарушавайте правилата по такъв начин.

— Получихте оплакване ли?

„И от кого?“

— Човек се научава да разчита погледите. Според сетаганданците протестът е проява на лошо възпитание, но при такива неприятни инциденти за тях не е много неучтиво да си върнат удара по някакъв косвен начин. Вие си заминавате след десет дни, но аз оставам. Моля ви, не правете работата ми по-трудна, отколкото и без това е, какво ще кажете?

— Разбрано, сър — с готовност отговори Майлс. Иван изглеждаше много напрегнат. Дали нямаше да проговори пред Воробьов? Не, не и в момента. Посланикът се обърна и излезе.

— При един телохранител наоколо не звучи особено окуражаващо — отбеляза Иван, щом вратата се затвори.

— О, вече започваш да гледаш нещата като мен, а? Но ако отидем при Йенаро, рискът е неминуем. Трябва да ям, да пия и да дишам — а в подобни случаи и цяла армия телохранители е напълно безсилна. Както и да е, най-силната ни защита е фактът, че за императора би било страшна обида някой да посегне срещу делегати за погребението. Така че ако изобщо се случи нещо, то ще бъде доста хитро и не смъртоносно. — „И също толкова вбесяващо.“

— Нима? Че кой инцидент досега е бил фатален? — Иван внезапно млъкна и се замисли. — Да не искаш да кажеш, че… всички тези неща може да са свързани помежду си? — Той кимна към поканите и към чекмеджето на бюрото. — Признавам, не мога да разбера как.

— Да не мислиш, че между всичко това може да няма връзка?

— Хм. — Иван се намръщи, после отново посочи чекмеджето. — Е, кажи ми. Как смяташ да се отървеш от вибратора на императрицата?