Лоис Бюджолд - Сетаганда

Иван хвърли мръсен поглед към Майлс заради репликата, но си замълча.

— Гем-лордовете понякога правят това — каза Маз, — но не и хоут-лордовете. А за имперското домочадие това е направо изключено. Смятат всеки прислужник за произведение на изкуството, подобно на всички други неща, които ги заобикалят. Всичко в Небесна градина трябва да е уникално, по възможност ръчна изработка и съвършено. Същото се отнася и за биологичните им творения. Масовото производство е оставено за масите. Не зная доколко е естествено или не, но в свят, изпълнен с виртуални реалности и безкрайни повторения, това е, изглежда, много свежо. Стига да не бяха такива сноби.

— Като заговорихме за изкуство, успяхте ли да идентифицирате онзи символ?

— Да. — Погледът й се спря върху него. — Къде казахте, че сте го видели, лорд Воркосиган?

— Не съм казвал подобно нещо.

— Хм. — Тя леко се усмихна, но явно реши да не навлиза в подробности точно сега. — Това е печатът на Звездните ясли. Не очаквах, че е нещо, на което чужденецът може да се натъкне всеки ден. Всъщност не очаквах, че чужденец може изобщо да се натъкне на него. Това е нещо много лично.

— И високопоставено?

— Изключително.

— А… какво означава Звездни ясли?

— Нима не знаете? — Маз изглеждаше донякъде изненадана. — Мислех, че вие двамата сте прекарали доста време в изучаване на сетаганданските военни подробности.

— Наистина доста време — въздъхна Иван.

— Звездни ясли е името на генната банка на хоут-расата.

— О, така значи. Смътно се досещах… това означава ли, че те си имат резервни копия? — попита Майлс.

— Звездните ясли са нещо много повече. Те не разменят помежду си яйцеклетки и сперма и не отглеждат плода в маточни репликатори, както правят обикновените хора. Всяка кръстоска е резултат на преговори и между главните носители на генетичните линии — сетаганданците ги наричат съзвездия, а бараярците биха ги нарекли кланове — се сключва договор. Той, от своя страна, трябва да бъде одобрен от императора, по-скоро от старшата дама по императорска линия, и накрая да се подпечата с печата на Звездните ясли. През последните петдесет години, откакто започна днешният режим, тази дама бе Лизбет Дегтиар, майката на императора. Но това не е просто формалност. Всяка генетична промяна — а те са много — трябва да бъде проучена и одобрена от специална комисия, подчинена на императрицата. Питахте ме дали хоут-дамите имат някаква власт. Императрицата има крайната дума при разрешаването или забраняването на всяко раждане.

— А императорът може ли да отмени решението й?

— Не съм съвсем сигурна — сви устни Маз. — Всички са изключително сдържани по тези въпроси. Дори да има някакви задкулисни борби, нищо не излиза извън Небесна градина. Поне аз не съм чувала за нещо подобно.

— И сега… коя е старшата дама? Кой наследява печата?

— А! Ето че стигнахме до един интересен въпрос — Маз се готвеше да се хвърли в стихията си. — Никой не знае, или поне императорът не е дал публично изявление. Предполага се, че печатът трябва да е у майката на императора, ако е жива, или у наследницата й. Но императорът още не е избрал наследница. Печатът на Звездните ясли, както и всички останали регалии на императрицата, трябва да бъдат предадени на новата старша дама като последен акт на погребалната церемония, така че до вземането на решението остават още десет дни. Предполагам, че решението е в центъра на вниманието на всички хоут-дами. Докато предаването не бъде осъществено, не могат да се сключват никакви договори за продължаване на генетичните линии.

Майлс беше озадачен.

— Той има трима сина, нали? Значи трябва да избира между някоя от майките.

— Не е задължително — отговори Маз. — На тяхно място може да бъде леля му по майчина линия.

Леко почукване по вратата оповести пристигането на чая. Освен поръчаното, от кухнята носеха и поднос с петифури. Някой се беше справил отлично със задълженията си, ако се съдеше по реакцията на Маз. Ръката й посегна към шоколадовите лакомства въпреки изобилния обяд, на който бяха присъствали съвсем наскоро. Сервитьорът се оттегли толкова дискретно, колкото се беше появил.

Иван отпи от чашата си и озадачено запита:

— В такъв случай хоут-лордовете женят ли се? Тези генетични договори би трябвало да са еквивалентни на брачните, нали така?

— Е… не точно. — Маз преглътна третото си лакомство и се зае с чая. — Има няколко вида договори. Най-простият е за еднократното ползване на нечий геном. Създава се едно дете, което става… колебая се дали да не го нарека „собственост“… което се регистрира в съзвездието на мъжкия родител и израства в неговите ясли. Разбирате ли, тези решения не се вземат от главните участници. Всъщност двамата родители може изобщо да не са се виждали. Договорите се сключват от най-високопоставените, най-старите и поради това смятани за най-мъдри глави в съзвездието, с оглед получаване на достъп до благоприятна генетична линия у бъдещото поколение. Другата крайност е доживотният монопол, който в императорския случай е още по-дълъг. Когато се избира дама, която да стане майка на потенциален наследник, договорът е абсолютно ексклузивен — тя не трябва да е обменяла генома си и няма право да го прави и занапред, освен ако императорът не пожелае да има повече деца от нея. Дамата отива да живее в Небесна градина в свой собствен павилион до края на живота си.