Лоис Бюджолд - Сетаганда

— Това за награда ли трябва да се смята, или за наказание? — намръщи се Майлс.

— Това е най-високата власт, до която може да се добере една хоут-дама. Така тя има шанса да стане императрица-майка, ако синът й — а детето й е винаги син — бъде избран за наследник. Дори това да не стане, синът й ще бъде принц-кандидат или сатрап-губернатор, което също не е никак лошо. Ето защо в тази иначе класически патриархална култура момичетата имат толкова голямо значение. Главата на съзвездието — или на клана според бараярската терминология — никога не може да стане император или баща на император, независимо от качествата на сина си. Но с помощта на дъщерите си може да стане дядо на император. А оттук, както можете да се досетите, са и предимствата на съзвездието на императрицата. Дегтиар не са били особено значими допреди петдесет години.

— Значи императорът има синове — заключи Майлс, — а всички останали са луди на тема дъщери. Но само веднъж или два пъти на столетие, когато се появи нов император, някой може да спечели играта.

— Точно така.

— Тогава… как се вмества сексът във всичко това? — недоумяващо попита Иван.

— Никак — каза Маз.

— Никак ли?!

При вида на ужасената му физиономия Маз се засмя.

— Те, разбира се, правят секс, но това е чиста проба игра. Имат дори дълготрайни сексуални връзки, които понякога могат да се квалифицират почти като брак. Искам да кажа, че няма нищо официално с изключение на това, че етикетът е невероятно сложен. Предполагам, че легализиране е по-точната дума, като се има предвид колко сложни са ритуалите. И странно, наистина странно е колко малко информация имаме за всичко това. За щастие, те са такива расисти, че почти никога не си позволяват забежки извън собствения си геном. Така че надали ще ви се случи да попаднете на подобни капани.

— О! — Иван беше леко разочарован. — Но… щом не се женят и не организират собствени домакинства, тогава кога и как напускат дома си?

— Никога не го правят.

— Невъзможно! Да не искате да кажете, че живеят цял живот с майките си?

— Е, не точно с майките си. С дедите и прадедите си. Но младежите — тоест всички под петдесетте — наистина живеят като пенсионери със съзвездията си. Чудя се дали това не е основната причина толкова много възрастни да се усамотяват. Те напускат, защото най-накрая могат да го направят.

— А онези прочути гем-лордове и гем-генерали, които спечелват сърцето и ръката на някоя хоут-дама? — попита Майлс.

— Е, не могат да станат майки на императора, нали? — сви рамене Маз. — Всъщност, лорд Воркосиган, запитвали ли сте се някога как хоут, които не са кой знае какви воини, контролират гем, които са точно такива?

— О, да. Още от самото начало очаквах, че много скоро тази ненормална и префърцунена сетаганданска аристокрация ще отиде по дяволите. Как можеш да управляваш оръжия с… артистичните си изяви? Как е възможно една шепа парфюмирани поети като хоут-лордовете да контролират цели гем-армии?

Маз се усмихна.

— Гем-лордовете сигурно ще се позоват на лоялността си към една по-висока култура и цивилизация. Истината е, че всеки, който е достатъчно кадърен и силен, за да представлява някаква заплаха, бива генетично приобщен. В сетаганданската система няма по-висока награда от това императорът да ти даде ръката на някоя хоут-дама. Всички гем-лордове се стремят към това. За тях то е най-големият обществен и политически успех.

— Искате да кажете, че хоут контролират гем чрез съпругите си? Искам да кажа, сигурен съм, че хоут-дамите са красиви и прочее, но все пак… гем-генералите да са чак толкова силно поставени под чехъл… Не мога да си представя, че някой, добрал се до самия връх в сетаганданската империя, може да бъде чак толкова мекушав и влюбчив.

— Ако знаех рецептата, щях да направя състояние от нея — въздъхна Маз. — Всъщност не, щях да я задържа за себе си. Но явно системата е работила успешно през последните неколкостотин години. Естествено това не е единственият начин на императора да контролира положението. Просто е най-незабележимият. А това само по себе си е доста многозначително. Хоут щяха да са нищо, ако не бе хитростта им.

— А дали ъъ… хоут-булката идва с някаква зестра? — попита Майлс.

Маз отново се усмихна и посегна за поредния сладкиш.

— Засегнахте много важен въпрос, лорд Воркосиган. Няма никаква зестра.

— Мисля, че осигуряването на привични за една хоут-дама условия е доста скъпо удоволствие.