Лоис Бюджолд: Комар

Тиен с върна с новината, че всичко е наред и че ворският лорд е настанен успешно.

— Тиен, ти наблюдава ли внимателно този човек? — попита Екатерин. — Мутант, вор-мутант, а се държи така, сякаш няма и помен от нещо необичайно. Щом той може… — Тя остави изречението незавършено, надявайки се, че Тиен сам ще стигне до „значи и ти ще можеш“.

Той се намръщи.

— Не започвай отново. Очевидно е, че, според Воркосиган, за него правилата не важат. Той е син на Арал Воркосиган, за Бога! На практика е доведен брат на императора. Нищо чудно, че е получил това хубавичко имперско назначение.

— Аз не мисля така, Тиен. Ти слушаше ли го въобще? — „Всички тези подводни течения…“ — Според мен… според мен той е машата на императора и е изпратен тук да прецени състоянието на целия проект за тераформиране. Умен е… и навярно опасен.

Тиен поклати глава.

— Баща му беше умен и опасен. Той е просто привилегирован. Проклет глупак със синя кръв. Не се тревожи за него. Вуйчо ти скоро ще го отведе оттук.

— Не за него се тревожа.

Лицето на Тиен потъмня.

— Взе да ми писва от всичко това! Оспорваш всяко нещо, което кажа, буквално обиждаш интелигентността ми пред своя свръхблагороден роднина…

— Не е вярно! — Или беше? Опита се да прецени всяка от репликите си по време на вечерята. Какво толкова беше казала, че да го ядоса?

— Само защото си племенницата на великия ревизор, не значи, че и ти си нещо, момичето ми! Това е нелоялност, да, нелоялност!

— Не… не е. Извинявай…

Но той вече излизаше от кухнята. Студеното мълчание щеше да се настани помежду им и тази вечер. Тя едва не изтича след него да го моли за прошка. Тиен беше под голямо напрежение в работата си и моментът не бе подходящ да настоява за решение на медицинската му дилема… Но изведнъж се почувства прекалено уморена, за да опитва отново. Прибра и последната чиния и излезе на балкона с преполовената бутилка вино и пълната си чаша. Изключи цветния прожектор за растенията и седна под слабата отразена светлина на запечатания комарски град. Осакатената снежинка на слънчевото огледало почти се бе сляла със западния хоризонт, пъплейки след истинското слънце към нощта, настъпваща с въртенето на планетата.

Нечий силует се раздвижи мълчаливо в кухнята и я стресна. Беше лордът-мутант — бе свалил елегантната си сива туника, а явно и ботушите си. Подаде глава през незатворената врата и каза:

— Хубава вечер.

— Да, лорд Воркосиган. Излязох да погледам как залязва огледалото. Искате ли още вино? Ей сега ще ви донеса чаша…

— Не, не ставайте, мадам Ворсоасон. Аз ще си взема.

Бледата му усмивка й намигна откъм сенките. От кухнята долетя тракане на стъкло, после той излезе на балкона. Като добра домакиня, тя напълни догоре чашата му, а Воркосиган застана до парапета и вдигна очи към небето, по-скоро към онази част от него, която се виждаше между трегерите на купола.

— Това е най-хубавата гледка оттук — каза тя. — Западната. — Светлината на огледалото се усилваше от атмосферата близо до хоризонта, но обичайните вечерни цветни ефекти от сблъсъка с леките облаци бяха помрачени от повредата. — Залезът на огледалото обикновено е много по-красив, отколкото сега. — Отпи от виното си, хладно и сладко върху небцето й, и най-сетне започна да усеща мозъка си набъбнал. Хубаво усещане. Успокояващо.

— Разбирам — съгласи се той, все още загледан нагоре. Отпи голяма глътка. Това означаваше ли, че се е отказал да бяга от съня с помощта на алкохола, и вместо това се стреми към него посредством същия метод?

— Хоризонтът тук е толкова претъпкан в сравнение с този у дома. Боя се, че тези запечатани куполи събуждат клаустрофобията ми.

— А къде е домът за вас? — Той се обърна да я погледне.

— Южният континент. Вандевил.

— Значи сте израснали с тераформирането.

— Комарците биха казали, че това не е било никакво тераформиране, а само обработка на почвата. — Той се засмя заедно с нея на престорено сериозната й интерпретация на комарския техноснобизъм. Екатерин продължи: — Прави са, разбира се. Не е като да сме започнали от нулата, с половинхилядолетен план за коренна промяна в атмосферата на цяла една планета. Единствената трудност, с която сме се сблъскали в периода на Изолацията, е, че сме се опитали да го направим практически без никаква технология. И все пак… обичах откритите пространства у дома. Липсва ми откритото от хоризонт до хоризонт небе.

— Това важи за всеки град, с или без купол. Значи сте селско момиче?