Лоис Бюджолд: Комар

— Денят ми започна със седем часа в компресионен костюм. Току-виж съм заспал с лице в чинията още преди десерта. — Сивите му очи проблеснаха.

Тя ги подбра всичките към масата на балкона и им поднесе леко лютивата яхния на основата на ват-протеин, която вуйчо й много хареса, както всъщност бе предполагала. След като поднесе хляба и виното, най-после й се отвори възможност да размени няколко думи с вуйчо си.

— Как върви разследването? Колко време можеш да останеш?

— Боя се, че не сме напреднали кой знае колко. Основното си го чула по новините — отговори той. — Можем да останем долу само докато екипът, разследващ вероятната причина за инцидента, приключи със събирането на отломките. Все още ни липсват някои от основните парчетии. Шлепът на товарния кораб е бил натоварен до дупка и масата му е била огромна. Когато двигателите са избухнали, парчета с всякакъв размер са се разлетели във всички възможни посоки и с най-различни скорости. Отчаяно се нуждаем от всяка част от контролните му системи, която успеем да открием. Би трябвало да приберат повечето в рамките на следващите три дни. Ако имаме късмет.

— Е, било ли е умишлен саботаж, или не? — попита Тиен.

Вуйчо Вортис сви рамене.

— Пилотът е мъртъв, така че ще е много трудно да се докаже. Може да е било самоубийствена акция. Досега екипите не са открили и следа от военни или химически експлозиви.

— Експлозивите биха били излишни — промърмори Воркосиган.

— Въртящият се около оста си товарен кораб се е врязал в огледалото под най-лошия възможен ъгъл, с ръба напред — продължи Вортис. — Половината от разрушенията са причинени от парчета от самото огледало. При инерцията, която е поело от разнопосочните сблъсъци, то просто се е раздрало на парчета.

— Ако резултатите са били планирани предварително, значи си имаме работа с наистина забележителни изчисления — сухо заяви Воркосиган. — Това е едно от нещата, които ме навеждат на мисълта, че е било инцидент и нищо повече.

Екатерин наблюдаваше съпруга си, който пък скришом наблюдаваше малкия ревизор, и прочете в очите му мълчаливата, неуравновесена присъда: „Мутант!“ Как щеше да възприеме Тиен този човек, който открито и явно, без желание да се извинява на околните за съществуването си, без стеснителност дори, носеше такава дамга за ненормалност?

— Разбирам защо император Грегор е изпратил професора, най-големия авторитет в Империята по анализ на грешките и така нататък — каза Тиен. — Каква е, хм, вашата роля във всичко това, лорд ревизор Воркосиган?

Усмивката на Воркосиган се изкриви.

— Имам известен опит с космическите инсталации. — Облегна се на стола, вирна брадичка и смекчи странния проблясък на ирония върху лицето си. — Всъщност, що се отнася до разследването на вероятната причина, аз съм само един обикновен наблюдател, възползвал се от възможността да попътува. Това е първият наистина интересен проблем, откакто преди три месеца положих ревизорската си клетва. Исках да видя как се прави. Като се има предвид предстоящата му сватба с комарка, Грегор живо се интересува от евентуалните политически последици на този инцидент. Моментът би бил крайно неподходящ за едно сериозно влошаване на бараярско-комарските отношения. Но без значение дали е саботаж, или злополука, повредата на огледалото ще се отрази пряко върху проекта за тераформиране. Доколкото разбирам, положението във вашия сектор е типично за цялата планета, нали?

— Така е. Утре ще направим една обиколка — обеща Тиен. — Комарските ми асистенти в момента ви подготвят пълен технически доклад, с всички цифри. Но за най-важната цифра все още можем само да гадаем. За колко време ще бъде поправено огледалото?

— Срокът отчасти зависи от това колко пари е склонна да похарчи Империята. И точно тук нещата опират пряко до политиката — Воркосиган се намръщи. — Части от самия Бараяр са все още в процес на тераформиране, а планетата Сергияр привлича имигранти и от двата свята с невиждани темпове, кораб след кораб, така че някои членове на правителството открито се чудят защо харчим толкова много имперски средства за незначителен свят като Комар.

Екатерин не можа да прецени по премерения му тон дали е съгласен с тези членове на правителството, или не. Каза притеснено:

— Тераформирането на Комар е започнало три века преди ние да го завладеем. Едва ли можем да спрем сега.

— Значи да хвърляме пари в едно обречено капиталовложение? — Воркосиган вдигна рамене, въздържайки се да отговори на собствения си въпрос. — Ситуацията може да се разглежда и от друга гледна точка, чисто военна. Като се ограничи населението в рамките на куполите, Комар става по-уязвим във военно отношение. Защо да предоставяме на гражданите на един победен свят допълнителна територия, в която да се оттеглят и да прегрупират силите си? Този ред на мисли почива върху интересната предпоставка, че след още триста години, когато тераформирането най-сетне ще е завършило, населенията на Комар и на Бараяр все още няма да са се слели в едно. Ако стане обратното обаче, куполите ще са наши и ние със сигурност не бихме искали те да са уязвими във военно отношение, нали?