Лоис Бюджолд: Комар

Той замълча, колкото за хапка хляб, лъжица яхния и глътка вино, после продължи:

— Тъй като асимилацията е официалната политика на Грегор, с която той лично се е ангажирал от висотата на поста си… въпросът за мотивацията на един саботаж се превръща в, хм, сложен въпрос. Възможно ли е саботьорите да са бараярски изолационисти? Комарски екстремисти? С цел да прехвърлят отговорността върху първите? Доколко средният обитаващ купол комарец е емоционално привързан към една идея, чийто резултат никой от живите днес не ще доживее да види, и дали няма да предпочетат да спестят тези пари за нещо обозримо? Дали е било саботаж, или злополука няма никакво значение от инженерна гледна точка, но е изключително важно от политическа. — Двамата с вуйчо й Вортис се спогледаха кисело.

— Така че аз наблюдавам, слушам и чакам — завърши Воркосиган. После се обърна към Тиен. — А на вас как ви се струва Комар, администратор Ворсоасон?

Тиен се ухили и сви рамене.

— Всичко му е наред, с изключение на комарците. Прекалено докачливи са за моя вкус.

Веждите на Воркосиган подскочиха.

— Нямат ли чувство за хумор?

Екатерин присви очи при суховатата острота, промъкнала се в бавния му, спокоен говор, но Тиен явно не я бе усетил, защото само изсумтя пренебрежително:

— Половината са алчни, а на останалите им е крив целият свят. А да измамиш бараярец се счита за патриотичен дълг.

Воркосиган вдигна празната си винена чаша към Екатерин.

— А вие какво мислите, мадам Ворсоасон?

Тя му наля, преди той да е успял да я спре, като същевременно обмисляше внимателно отговора си. Ако вуйчо й бе техническият експерт в това ревизорско дуо, това означаваше ли, че Воркосиган е… политическият? Кой всъщност бе старшият член на екипа? Беше ли усетил Тиен поне едно от тънките загатвания в думите на дребния лорд?

— Не сме имали много възможности да завържем приятелства с комарци. Николай ходи в бараярско училище. А аз не ходя на работа в истинския смисъл на думата.

— На една ворска дама рядко й се налага да работи — усмихна се Тиен.

— На един ворски лорд също — добави Воркосиган много тихо. — И все пак ето ни тук…

— Това зависи от способността на човек да си избере подходящи родители — каза Тиен малко раздразнено. — Извинете любопитството ми. Роднина ли сте на бившия регент?

— Той ми е баща — обезкуражаващо кратко отвърна Воркосиган. Не се усмихна.

— Значи вие сте самият лорд Воркосиган, наследникът на графа?

— Така излиза.

Тонът на Воркосиган ставаше все по-изнервящо сдържан. Екатерин изтърси, без да се замисля:

— Детството ви трябва да е било изключително трудно.

— Е, той се справи — измърмори Воркосиган.

— Исках да кажа за вас!

— Аа. — Леката му усмивка се върна, после угасна отново.

Разговорът беше тръгнал в ужасяващо погрешна посока, но Екатерин не смееше да отвори уста и да се опита да го върне в правилното русло. Вместо нея се обади Тиен, но само дозабърка кашата:

— Баща ви, великият адмирал, примири ли се с факта, че вие не можете да направите военна кариера?

— Дядо ми, великият генерал, държеше на това повече от него.

— Самият аз служих десет години, обичайното. В администрацията, голяма скука. Не сте загубили много, повярвайте ми. — Тиен махна с ръка, любезно и едновременно с това пренебрежително. — Но в днешно време не всеки вор трябва непременно да бъде войник, нали, професор Вортис? Вие сте живият пример за това.

— Доколкото знам, капитан Воркосиган е служил, хм, тринайсет години, нали така беше, Майлс? В Имперската служба за сигурност. Галактически операции. Беше ли ти скучно там?

Усмивката на Воркосиган, отправена към професора, беше искрена — поне за секунда.

— Не беше достатъчно скучна. — Вирна брадичка, явно някакъв обичаен нервен тик. За пръв път Екатерин забеляза тънките светли белези от двете страни на късия му врат.

Тя стана и отиде в кухнята, за да поднесе десерта и да даде време на попарения разговор да се съвземе. Когато отново влезе при тях, нещата се бяха поуспокоили, или поне Николай бе престанал да се държи неестествено добре, тоест тихо, и бе сключил договор с дядо си Вортис да му обърне внимание след вечеря, тоест да поиграят на последната му любима игра. Това поддържаше разговора, докато служителите от компанията за вещи под наем не позвъниха на входната врата с гравитолеглото и великият инженер не излезе, начело на цялата мъжка част, за да надзирава инсталирането му. Екатерин с облекчение се зае с рутинната задача да раздига масата.