Лоис Бюджолд: Комар

Не се беше променил, въпреки внушаващата си страхопочитание нова титла — същият величествен нос и големи уши, същата измачкана, провиснала туника и твърде широки панталони, които винаги изглеждаха така, сякаш е спал с тях, същият дълбок смях. Остави внук си на облицования с плочи под, някак успя да прегърне племенницата си, която му отвърна крепко, после се наведе и затърси нещо в пътната си чанта.

— Тук май имаше нещичко за теб, Ники… — Николай подскачаше възбудено, а Екатерин се оттегли временно, чакайки реда си.

Тиен се промъкна странично през входната врата, помъкнал багажа. Едва тогава тя забеляза мъжа, който стоеше леко встрани, усмихваше се и наблюдаваше тази мила семейна сцена.

Екатерин преглътна някак потреса си. Едва ли беше по-висок от деветгодишния Николай, но определено не беше дете. Главата му беше голяма и се крепеше върху къс врат, гърбът — леко превит. Останалата част от него изглеждаше слаба, но солидна. Беше облечен с туника и панталон в светлосиво, под отворената туника се виждаше хубава бяла риза, а на краката си имаше ниски излъскани ботуши. По дрехите му нямаше и помен от псевдовоенната декорация, която ворският елит предпочиташе обикновено, но съвършенството на изработката — дрехите сто на сто бяха ушити по поръчка, за да паснат на това странно тяло — говореше за цена, която Екатерин не смееше дори да си представи.

Не можа да определи със сигурност възрастта му — не много по-голям от нея, може би? В тъмната му коса нямаше бели косми, но бръчки от смях край очите и бръчки от болка покрай устата браздяха зимно-бледата му кожа. Той остави пътната си чанта на пода и се обърна към Николай, който бе обсебил окончателно дядо си, но, като се изключеше известна скованост в движенията, по нищо друго не личеше да е инвалид. Не беше човек, който се слива с тълпата, но в поведението му се долавяше определена ненатрапчивост. Дали не се чувстваше неудобно сред непознати? Последното внезапно й напомни за задълженията й на ворска дъщеря и тя пристъпи към него.

— Добре дошли в дома ми… — Ох, Тиен не бе споменал как му е името! — Милорд ревизор.

Той протегна ръка и пое нейната в едно съвсем обикновено, делово ръкостискане.

— Майлс Воркосиган. — Ръката му беше суха и топла, по-малка от нейната, но определено мъжка. С чисти нокти. — А вие, мадам?

— О! Екатерин Ворсоасон.

За нейно облекчение, той пусна ръката й, без да я целуне. Тя хвърли поглед към темето му, което й стигаше до ключицата, осъзна, че ще му се наложи да говори на деколтето й, и отстъпи крачка назад. Той вдигна очи към нея със същата лека усмивка.

Николай вече влачеше голямата чанта на дядо си Вортис към стаята за гости и гордо се перчеше със силата си. Тиен последва старшия си гост, както си му беше редът. Екатерин премисли набързо ситуацията. Със сигурност не би могла да настани този член на семейство Воркосиган в стаята на Николай — детското легло щеше да му бъде смущаващо по мярка. Какво тогава — да покани един имперски ревизор да спи на кушетката в хола? Едва ли. Направи му знак да я последва по отсрещния коридор към кабинета й, който по съвместителство приютяваше и оранжерията й. Едната му страна беше изцяло заета от работен тезгях и претоварели стелажи. Осветителни тела се катереха в боен ред по краищата, подхранвайки крехки разсади в буйно разнообразие от земно зелено и бараярско червеникавокафяво. Пред широкия прозорец имаше достатъчно празно пространство.

— Жилището ни е малко — извини се тя. — Боя се, че тук дори бараярските администратори трябва да се съобразяват с предписанията. Ще ви поръчам едно гравитолегло, сигурна съм, че ще го доставят преди да сме приключили с вечерята. Но поне стаята е самостоятелна. Вуйчо хърка ужасно… Банята е малко вдясно по коридора.

— Много е хубаво тук — увери я той, пристъпи към прозореца и се загледа в парка. Светлините на заобикалящите го сгради блещукаха топло в сияйния здрач на полутъмното огледало.

— Знам, че не е на каквото сте свикнали.

Едното ъгълче на устата му се изви нагоре.

— Веднъж спах месец и половина на голата земя. Заедно с десет хиляди изключително мръсни марилаканци, много от които хъркаха. Уверявам ви, всичко е наред.

Тя също се усмихна, без да е сигурна как да разбира шегата му, ако въобще беше шега. Остави го да си подреди нещата както намери за добре и побърза да се обади на компанията за вещи под наем и да сложи масата за вечеря.

Въпреки добрите й намерения да направи вечерята малко по-официална, в крайна сметка всички се събраха в кухнята, където дребният ревизор отново не оправда очакванията й, като й позволи да му налее само половин чаша вино.