Лоис Бюджолд - Комар

„Аз вече не знам…“

Настана мълчание. Двамата гледаха как последните лъчи на огледалото се скриват зад хълмовете. За още минута-две бледо сияние увенчаваше залеза му в небето.

— Така. Боя се, че ме хвана здраво. — На нея не й изглеждаше чак толкова пиян, но той завъртя чашата между дланите си и се отблъсна от парапета. — Лека нощ, мадам Ворсоасон.

— Лека нощ, лорд Воркосиган. Приятни сънища.

Той внесе чашата си в кухнята и изчезна в тъмния апартамент.

Майлс с мъка се отърси от един сън, който се въртеше около косата на домакинята му и който, ако и да не беше еротичен, се отличаваше със смущаваща доза чувственост. Освободена от строгата прическа, която притежателката й бе предпочела снощи, тя бе разкрила дълбокия си тъмнокестеняв цвят с кехлибарени оттенъци, копринена маса, която се стелеше хладна между късите му пръсти — прие, че ръцете са били негови, в края на краищата нали той беше сънувал. „Събудих се прекалено рано. По дяволите!“ Видението поне не беше опетнено от кървавите гротески на редките му кошмари, от които се будеше изстинал и потънал в пот, а сърцето му биеше като полудяло. Сега му беше топло и приятно в глупавото луксозно гравитолегло, което беше настояла да му поръча.

Мадам Ворсоасон нямаше вина, че принадлежеше към един особен физически тип, който събуждаше стар резонанс в спомените на Майлс. Някои мъже бяха вманиачени на далеч по-странни теми… неговата идея фикс, както унило си бе признал много отдавна, беше насочена към високи студени брюнетки с излъчване на тиха резервираност и с топли алтови гласове. Разбира се, в един свят, където хората променяха лицата и телата си почти толкова лесно, колкото подменяха гардероба си, в красотата й нямаше нищо необичайно. Докато човек не си спомнеше, че тя не е оттук, и не си дадеше сметка, че бялото й лице едва ли е имало среща с пластични хирурзи… Дали беше разбрала, че идиотизмите, които й беше наговорил на балкона, не са нищо друго освен потисната сексуална паника? Беше ли онази странна забележка за дълга на ворските жени завоалирано предупреждение да се оттегли? Но той не беше направил нищо, поне не съзнателно. Нима бе толкова прозрачен?

Не бяха минали и пет минути от пристигането им, когато Майлс си даде сметка, че въобще не е трябвало да се оставя на сърдечния и многословен Вортис да го придума да слезе с него долу, но пък старецът изглеждаше принципно неспособен да зареже колегата си в орбита и сам да се наслади на домашната атмосфера. А мисълта, че радостта от семейната среща може и да не е чак толкова приятна за един външен човек — или за домакините, на които е бил натрапен — явно въобще не беше хрумнала на професора.

Майлс въздъхна, изпълнен със завист към домакина си. Администратор Ворсоасон, изглежда, бе извадил най-големия ворски късмет. Разбира се, бил е достатъчно умен да заработи по въпроса преди десетина години. Вносът на галактическа технология за предварителен избор на пола бе предизвикал недостиг на женски бебета на Бараяр. Тази оскъдица на жени бе достигнала най-заплашителното си ниво при поколението на Майлс, макар че напоследък родителите като че ли бяха започнали да идват на себе си. Въпреки това всички ворски жени на възраст близка до неговата, които Майлс познаваше, вече бяха женени, и то от години. Нима щеше да му се наложи да чака още две десетилетия за своя собствена булка?

„Ако се налага. Никакво заглеждане подир омъжени жени, момче. Сега си имперски ревизор.“ От деветимата имперски ревизори се очакваше да бъдат образци на висока нравственост и почтеност. Не помнеше някога да е чувал и за сянка от сексскандал, свързан с някой от лично подбраните наблюдатели на император Грегор. „Естествено, че няма да си чувал. Другите ревизори са на по осемдесет години и през последните петдесет от тях са женени.“ Майлс изсумтя. Пък и тя вероятно го мислеше за мутант, макар че, за щастие, беше твърде възпитана, за да го каже на глас. В лицето му.

„Ами тогава да разберем дали има сестра, а?“ Измъкна се от предизвикващата мързел хватка на гравитолеглото и седна, насилвайки мозъка си да смени скоростите. Дори според най-консервативната преценка, денят щеше да го засипе с нова информация в рамките на неколкостотин хиляди думи относно инцидента с огледалото и последствията от него. Реши да започне с един студен душ.

Днес нямаше да го огреят удобните трикотажни корабни гащеризони. След като избра един от трите нови официални цивилни костюма, които си бе донесъл от Бараяр — в нюанси на сиво, сиво и сиво — Майлс грижливо среса влажната си коса и се отправи към кухнята на мадам Ворсоасон, откъдето се носеха гласове и аромат на кафе. Там завари Николай, който дъвчеше овесени ядки с мляко в бараярски стил, администратор Ворсоасон — напълно облечен и явно готов за тръгване, и професор Вортис, все още по пижама, който преглеждаше нова доставка инфодискове и се мръщеше. До лакътя му се мъдреше недокосната чаша с розов плодов сок. Вортис вдигна очи и каза: