Лоис Бюджолд - Комар

— А, добро утро, Майлс. Добре, че си станал вече.

Което бе последвано от любезния поздрав на Ворсоасон:

— Добро утро, лорд Воркосиган. Спахте добре, надявам се?

— Чудесно, благодаря. Какво има, професоре?

— От местния офис на ИмпСи ти изпратиха комуникатор. — Вортис посочи устройството до чинията си. — Не ми убягна от вниманието, че на мен не изпратиха.

Майлс смръщи чело.

— Баща ти не е бил толкова известен, когато сме завладели Комар.

— Вярно — съгласи се Вортис. — Старият джентълмен принадлежеше към онова уникално поколение между войните — твърде млад да се бие в Сетаганданската война и твърде стар, за да тормози бедните комарци. Тази липса на възможност да демонстрира войнствеността си бе източник на дълбоко лично неудовлетворение за него, както ни бе дадено да разберем на нас, децата.

Майлс закопча комуникатора на лявата си китка. Машинката за свръзка представляваше един вид компромис между него и ИмпСи в Серифоза, която в противен случай би носила отговорност за доброто му здраве, докато е тук. От ИмпСи предпочитаха да сгрешат в полза на предпазливостта и бяха настояли да го обградят с трудноподвижна тълпа от телохранители. Майлс бе решил да изпробва властта си на имперски ревизор, като им нареди да не му се мотаят в краката и, за негово удовлетворение, се беше получило. От друга страна, освен че му осигуряваше директна връзка с ИмпСи, комуникаторът следеше и местоположението му… Той се помъчи да не се чувства като опитно животинче, пуснато на свобода.

— А тези какви са? — Той кимна към инфодисковете.

Вортис вдигна дисковете и ги подреди във ветрило като карти.

— Куриерът, който дойде сутринта, донесе и записи от снощната реколта прибрани отломки. Както и нещо специално за теб, понеже бе така добър да се пишеш доброволец по медицинската страна на въпроса. Още една предварителна аутопсия.

— Да не би най-после да са открили пилота? — Майлс взе дисковете.

Вортис изкриви лице.

— Части от нея.

Мадам Ворсоасон влезе от балкона навреме, за да чуе последното.

— О, Боже. — Беше облечена както вчера, с ежедневно облекло по комарската мода в земни тонове — свободни панталони, блуза и дълго елече, които успешно скриваха фигурата й, каквато и да бе тя. Би била очарователна в червено, или зашеметяваща в светлосиньо с тези нейни сини очи… косата й отново беше вързана на стегната опашка, за голямо облекчение на Майлс. За миг се притесни от мисълта, че вследствие на последните си наранявания е развил и способността да предчувства, наред с онези отвратителни пристъпи.

Майлс й кимна за добро утро и предвидливо насочи вниманието си пак към Вортис.

— Явно съм спал добре. Въобще не съм чул кога е дошъл куриерът. Прегледа ли вече доклада?

— Отгоре-отгоре.

— Каква част от пилота са открили? — попита Николай, раздиран от любопитство.

— Не е твоя работа, младежо — твърдо заяви Вортис.

— Благодаря — прошепна мадам Ворсоасон и му кимна.

— Това беше последното неоткрито тяло. Добре — каза Майлс. — Толкова е тежко за роднините, ако нямат дори тяло, което да погребат. Когато бях… — Той премълча останалото. „Когато бях командир на флот за секретни операции, обръщахме небето наопаки, докато не открием телата на нашите другари и не ги върнем на семействата им.“ Тази глава от живота му беше приключила.

Мадам Ворсоасон, тази прекрасна жена, му подаде чаша черно кафе. После попита гостите какво биха искали за закуска. Майлс остави Вортис да отговори пръв, а сетне се присъедини към избора му в полза на овесените ядки. Докато тя се суетеше, сервирайки закуската и разчиствайки след Николай, администратор Ворсоасон каза:

— Докладът на моя отдел ще бъде готов днес следобед, ревизор Вортис. Сутринта Екатерин се чудеше дали не би искал да разгледаш училището на Николай. А след като изслушате доклада, може би ще ни остане време за един оглед отвисоко на някои от проектите ни.

— Не звучи зле за дневен ред. — Професор Вортис се усмихна на Николай. В бързината около внезапното им тръгване от Бараяр той — или може би професорката — не бяха забравили да му купят подарък. „Трябваше да взема нещо за хлапето — със закъснение се сети Майлс. — Най-сигурният начин да се подмажеш на една майка.“ — А, Майлс?

Майлс потупа купчинката дискове до купичката си.

— Няма да ми липсват занимания до обяд. Мадам Ворсоасон, забелязах, че в работната ви стая има комуникационно табло. Може ли да го използвам?