Лоис Бюджолд - Комар

— Разбира се, лорд Воркосиган.

Ворсоасон любезно се извини, че трябвало да огледа нещата в отдела си преди изслушването на докладите, и тръгна. След малко станаха и всички други. Майлс, с дисковете в ръка, се върна в стаята за работа/гости на мадам Ворсоасон.

Преди да се настани зад комтаблото й, той се помота пред херметически затворения прозорец, вперил поглед в парка и в прозрачния купол. Бледото комарско слънце не се виждаше, но линията на утринната му светлина бавно пълзеше през другия край на парка. Следващото го осакатено слънчево огледало още не беше изгряло, за да направи сенките двойни.

„Означава ли това седем хиляди години нещастие?“

Той въздъхна, затъмни поляризираното стъкло на прозореца — което едва ли беше необходимо, — настани се зад комтаблото и започна да вкарва информацията от дисковете. За последната нощ бяха прибрани двайсетина прилично големи отломки. Той изгледа видеозаписите, на които се виждаше как те се въртят бавно из космоса, докато корабите по прибирането се приближават. Теорията гласеше, че ако откриеш всички фрагменти, ако направиш прецизни записи на въртенето и траекториите им, а после ги пуснеш отзад-напред, може да получиш компютърно генериран модел на самата катастрофа и така да определиш причината. Уви, в истинския живот нещата никога не сработваха толкова гладко, но и най-малката информация беше от полза. Комарската ИмпСи продължаваше да пресява орбиталните трансферни станции в търсене на туристи с видеокамери, евентуално снимали въпросния участък от космоса в момента на сблъсъка. Но нямаше смисъл, опасяваше се Майлс — в подобни случаи хората сами бързаха да се обадят на властите, развълнувани и водени от желание да помогнат.

Вортис и екипът, работещ върху вероятната причина, бяха стигнали до предварителното заключение, че шлепът с руда не е бил цял, когато се е сблъскал с огледалото — хипотеза, която още не беше направена обществено достояние. Така че изникваше въпросът — била ли е унищожилата доказателствата експлозия на двигателите причина или следствие от катастрофата? И в кой момент тези разкъсани парчета метал и пластмаса са се сдобили с някои от по-интригуващите си деформации?

Майлс върна, за двайсети път тази седмица, компютърния запис на курса на товарния кораб преди сблъсъка и за стотен път се замисли над аномалиите му. На кораба беше бил единствено пилотът, а полетът бе рутинен — всъщност скучен до смърт — бавен преход от астероидния рудодобивен пояс до една от орбиталните рафинерии. Двигателите не би трябвало да са работили на специален режим по време на катастрофата — ускорението е било завършено, а забавянето на скоростта още не би трябвало да е започнало. Влекачът се бе движил пет часа преди графика си, но само защото е тръгнал по-рано, а не заради по-висока от обичайното скорост. Отклонението от курса беше около шест процента, в рамките на нормалните параметри — корекциите на този етап бяха излишни, макар че пилотът може да се бе опитал да прогони скуката, стараейки се да постигне по-голяма прецизност с помощта на микротласъци извън предварителното разписание. Дори преди минималните корекции в курса обаче пътят на влекача бе минавал на предостатъчните неколкостотин километра от огледалото, всъщност дори по-далеч, отколкото ако се беше движил точно по зададения курс.

Промяната в курса всъщност бе довела до това, че пътят на товарния кораб бе минал право през една от неизползваните комарски точки за скок. Космическото пространство около Комар бе необичайно богато на активни скокови точки, факт със стратегически и исторически последствия. Една от тях бе единственият достъп на Бараяр дотук. Именно заради контрола върху точките за скок, а не заради самата студена планета, бараярската флота се бе изсипала тук преди трийсет и пет години.

Тази точка за скок обаче не се използваше нито за транспорт, нито за търговия, нито беше от стратегически интерес. Изследователските експедиции, пътували през нея, бяха стигали до задънена улица, озовавайки се или в дълбокото междузвездно пространство, или близо до звезди, които нямаха нито обитаеми планети, нито полезни изкопаеми, чието добиване да е икономически изгодно. Никой не скачаше през тази точка, никой не би трябвало да скача през нея. Идеята как някой пират злодей с неясна мотивация изскача от възела, гръмва невинния товарен кораб — с оръжие, което не оставя никакви следи, забележете — и после изчезва, засега не бе подкрепена от никакви доказателства, макар районът да бе претърсен основно за такива. Това беше предпочитаният за момента сценарий на новинарската медия. Но в петизмерното пространство не беше засечена никаква следа, каквато оставяше след себе си всеки кораб, извършил скок.