Лоис Бюджолд - Омайване

Някъде по това време Даг разбра, че тази услуга си има цена и че се очаква да я плати младоженецът. За щастие си беше взел кесията, а още по-хубавото бе, че разполагаше с достатъчно монети. Накара Фаун да извади кесията и да плати. Очевидно за тези, които не разполагаха с пари, имаше и други възможности за плащане.

— Често идват хора, които не могат да пишат — обади се Соуър и кимна към превръзката на Даг. — Аз го написвам вместо тях, а те слагат кръстче и свидетелите го потвърждават.

— Минаха шест дни, откак си счупих ръката. Мисля, че ще се справя — каза Даг. Остави Фаун да се подпише първа, след това я помоли да топне перото и да го мушне в пръстите му. Болеше, но се търпеше. Почеркът му не беше от най-добрите, но се четеше. При този признак на грамотност архиварят като че ли се учуди.

Жена му и майката на Фаун се върнаха. Госпожа Соуър — вече го гледаше още по-учудено — се наведе над рамото на мъжа си и прочете на глас:

— Даг Редуинг Хикори Олеана.

— Олеана ли? — попита Фаун. — Това не съм го чувала.

— Значи ще се казвате госпожа Фаун Олеана, така ли? — обади се архиварят.

— Всъщност това е името на провинцията — отвърна Даг. — Редуинг е това, което вие наричате фамилия.

— Фаун Редуинг — опита се да експериментира Фаун. — Ха!

Даг се почеса по челото с куката.

— Още по-объркващо е. Според Езерняшкия обичай мъжът взема името на шатрата на жената. Тоест аз ще стана… Даг Блуфийлд Уест Блу Олеана.

Сорел изглеждаше ужасен.

— И какво ще направим? Ще си разменим имената? — попита Фаун объркано. — Или ще вземем и двете? Редуинг-Блуфийлд. Редфийлд? Блууинг? Е… имаме няколко дни да помислим.

Сорел и Трил се спогледаха и се подписаха отдолу. Датата бе уговорена за първия момент — след обичайните три дни изчакване, — в който архиварят щеше да е на разположение. За облекчение на Фаун това се оказа следобедът на третия ден.

— Бързате ли? — попита меко Соуър и погледна корема на Фаун. Даг не загря веднага какво точно пита.

— За съжаление вкъщи ме очакват много задължения — отвърна Даг и прегърна Фаун през раменете. Всъщност, докато не му зараснеше ръката, щеше да е толкова безполезен в лагера, колкото и тук. Нямаше значение на кое място щеше да се излежава и да се ядосва. Но все пак си оставаше и притеснителният въпрос със споделящия нож, въпреки че напоследък му се бяха струпали други проблеми.

Когато Даг, Фаун и родителите й излязоха, от прозореца на Соуър се отдръпнаха трима души и се престориха, че просто минават. От другата страна на улицата две млади жени бяха привели глави и хихикаха. Групата младежи пред кръчмата се размърда и се прибра вътре — двама особено бързо.

— Това не беше ли Съни Соуман? — намръщи се Сорел.

— А с него май беше Рийд? — каза Фаун.

— Тука бил значи цяла сутрин! — възкликна Трил. — Жив ще го одера.

— Фермата на Соуман е втората на юг след селото — поясни Фаун.

Даг кимна. Доколкото бе разбрал, почти цялото село се събираше в кръчмата. Съни сигурно бе осъзнал, че тайната му е запазена, в противен случай едва ли щеше да има добри отношения с близнаците. Дали някои от тези нехранимайковци не бяха приятелите, с които го бе заплашил? Или това бе празна заплаха? Не можеше да прецени. Във всеки случай едва ли щяха да направят нещо на Фаун в присъствието на братята й.

Всички се качиха в каруцата и Сорел подкара коня в тръс. Уест Блу остана назад.

„Три дни“. Нямаше причина тази фраза да кара стомаха му да се преобръща, но… „Три дни“.

След обяда Даг заряза фермерските обичаи, за да обърне малко внимание на своите. Двамата с Фаун тръгнаха на обиколка из фермата.

— Какво всъщност ще търсим? — попита тя, когато я поведе към старата плевня.

— Няма точна рецепта. Неща за предене, със сантиментална стойност, за да уловят по-лесно същността ни. Косата, да речем, винаги става, макар че моята е малко къса. Конските косми ще добавят дължина и здравина. Използват ги не само за брачни гривни.

Фаун започна да събира косми от опашките и гривите на Грейс и Копърхед. Даг се беше облегнал на преградата и нежно напомняше на жребеца за тяхното споразумение, че ще се отнася добре с Фаун, ако не иска да нахрани вълците. Конете разбираха повече чрез асоциации, а неговият не беше от най-умните, но с помощта на усета си Даг успя да му втълпи идеята. Копърхед изтърпя скубането на космите и даже взе парче ябълка от ръката на Фаун, без да се противи.

В земите на Блуфийлд нямаше водни лилии, но за радост на Даг намериха един дренажен канал, покрит с папур, в който гнездяха червенокрили косове. Даг държеше на куката обувките на Фаун и я окуражаваше, докато тя отвратено джапаше из калта и събираше пера и мъхчета от папура. След това отново започнаха да обикалят полето. Не беше сезонът на млечната трева и стеблата бяха безполезни, но все пак откриха няколко растения от миналата есен, които не бяха цъфнали. Скоро Даг обяви, че са събрали достатъчно неща.