Лоис Бюджолд - Омайване

Отнесоха всичко в стаята за тъкане. Нати беше приготвила своите предложения: лен за здравина, малко памук, закупен от южния бряг на река Грейс, за мекота и малко коприва за блясък, всичките боядисани в тъмен цвят. Фаун стисна устни и се зае с косата, като започна от Даг. Беше много внимателна, но не защото не искаше да го пореже, а защото се стараеше да не изглежда като плашило в деня на сватбата. След това взе едно малко огледало и внимателно отряза няколко от къдриците си. Даг я наблюдаваше внимателно и броеше часовете, откакто за последно си бяха легнали заедно. Нямаше търпение това да се случи отново. Само три дни…

Фаун смеси съставките в две кошници и изчака, затаила дъх, леля Нати да ги опипа намръщено и да обяви, че са готови за следващата стъпка. Оформянето на толкова различни неща в нишка беше много нежна и пипкава работа и накрая дори пръстите на Фаун се измориха.

След вечеря се заеха със самото предене. Мъжете от семейството вероятно си мислеха, че тримата се занимават с някакъв Езерняшки обичай, за да задоволят Даг, но пък бяха добре обучени и нямаха намерение да безпокоят Нати във владенията й, така че се пръснаха по разни задачи. Трил разтребваше кухнята и понякога ги поглеждаше, но не казваше нищо.

След известно обсъждане решиха Фаун да преде, защото според Даг така се увеличаваше шансът да предаде част от същността си на връвта, въпреки че Нати щеше да се справи по-добре. Фаун каза, че ще работи на чекръка, защото й е по-лесно. Всъщност щом нагласи материалите и започна, нещата потръгнаха по-бързо, отколкото очакваше Даг. Накрая тя гордо подаде на леля си двете кълбета с груба двойно усукана нишка, нещо средно между прежда и тетива.

— Нати щеше да го направи по-гладко — въздъхна Фаун.

— Това ще свърши работа — отвърна леля й, въпреки че напипваше неравностите.

— Продължаваме ли? — попита нетърпеливо Фаун. Вече се бе стъмнило и работеха на свещи.

— По-добре да си починем до сутринта.

— Аз съм добре.

— А аз ще съм по-добре на сутринта, Искрице. Хайде, смили се над стареца.

— О, добре. Работата със същността те изцежда здраво. Пак ли ще стане като с купата?

— Не. Този процес е по-естествен. Правил съм го. Е, всъщност майката на Каунео се занимаваше с преденето, защото ние не знаехме как. Но пък заплитането и обвързването го правихме сами.

— Тази нощ няма да мога да заспя.

Всъщност можа, но чак след като леля й й се скара, че шава като дървеница. Лекият й кикот беше последният спомен на Даг от тази нощ.

На другия ден след закуска и след като останалите се махнаха, се събраха отново в стаята за тъкане. Този път Даг затвори вратата. Примъкнаха пейката от верандата, за да може Фаун да седне, а Даг да застане зад нея. Нати се настани до коляното й, слушаше, леко килнала глава, и се опитваше да разтвори максимално слабия си усет. Фаун се упражни на някаква връв от четири нишки, изплетена по метод, който имаше еднакво име сред фермерите и Езерняците.

— Ще започнем с моята връв — каза Даг. — Най-главното е да не спираш заплитането, когато улови същността ми, защото в противен случай ще я изпусне и ще трябва да почваме отначало. Това не е голям проблем, но е дразнещо да се наложи да се върнеш, когато си почти готов.

Тя кимна и завърза четирите края за един гвоздей, забит за удобство в пейката.

— Готово. Кажи кога да започна.

Даг измъкна дясната си ръка от превръзката и застана зад нея. Целуна я по ухото, за да й вдъхне кураж. След това докосна пръстите й и нишката и вдигна ръка над нейните ръце. Същността му потече през дясната длан и се свърза с нишките.

— Готово, закачих се. Давай.

Тя започна да дърпа и усуква. Изтеглянето на същността му беше очевидно и той си спомни колко странно се бе почувствал първия път в гористата Лутлия. И сега беше доста странно. Сякаш можеше да види преместването на светлината и сенките, докато слънцето се изкачваше по небето.

Докато тя успее да заплете две стъпки връв, раменете и дясната му ръка вече се тресяха.

— Добре — прошепна той. — Стига толкова.

Тя кимна и завърза финалния възел.

— Нати, готова ли си?

Нати се наведе и следвайки инструкциите, сряза нишката до възела. Даг усети дръпването в същността си и едва не ахна.

Фаун се протегна и стана от пейката. След това се обърна и подаде връвта на Даг.

Той кимна и прокара пръсти по нея. Усещането беше странно, все едно се гледаше в криво огледало, но поне същността му се бе вплела.

— Чудесно! Стана! Направихме го, Искрице!