Лоис Бюджолд - Омайване

Докато разказваше, гледаше настрани. Фаун бе затаила дъх. Даг я погледна и се усмихна, посегна и я докосна по ръката, но се намръщи от болка.

— Това беше много отдавна.

— Преди да се родя.

— Точно така. Не знам защо, но това ми звучи по-успокоително.

Нати беше извила глава и го слушаше внимателно.

— Знам едно нещо, патрулен — заговори тя, след като усети, че Даг няма да продължи. — Без тези гривни ти не си женен според Езерняшките обичаи.

Той кимна, но после се сети, че трябва да говори.

— Да. Така да се каже, те са видимото доказателство за брака. Като записването в селския архив и подписването в семейната книга, пред свидетели. Обвързващите гривни са в центъра на церемонията. Храната, танците и музиката, както и споровете между роднините, са просто добавка.

— А-ха — възкликна Нати. — Ето това е проблемът. Защото ако Фаун застане в гостната и размените обещания, и се подпишете, както каза, тя ще е омъжена, но ти няма да си женен. Та ето какъв е въпросът ми. Какво си намислил и как ще се погрижиш нещата да не се извъртят и да не я зарежеш обляна в сълзи?

Фаун се зачуди защо всички го държат отговорен за нейните бъдещи сълзи, а не обратното. Вероятно имаше нещо общо с проклетата разлика във възрастта. Някак си й се виждаше нечестно.

Даг помълча известно време.

— Когато тръгнах за насам, нямах планове за сватба. Но скоро видях колко малко ценена от семейството си е Искрицата. Присъстващите правят изключение — побърза да добави той. Нати кимна мрачно. — Не че не я обичат или не се грижат за нея. Просто не я виждат такава, каквото е. Както аз я виждам. Те нямат усет, но все пак. Може би миналото замъглява погледите, може би не са я поглеждали скоро, а може и никога. Не знам. Но бракът сякаш повдига статута на една фермерска жена. Мислех, че мога да го направя за нея съвсем лесно. Поне така изглеждаше. Вече не съм сигурен. Но бях съвсем искрен за зестрата и овдовяването.

— На мен ми изглежда като празен подарък, патрулен.

— Да, само че не мога да извърша обвързване тук. Дори не мога да изплета гривна. Трябват две здрави ръце, а аз нямам нито една. Освен това не съм сигурен дали Фаун би могла да си направи, а и няма кой да направи свързването. Мислех, когато стигнем лагера, да опитам обвързването, въпреки трудностите.

— Мислиш ли, че семейството ти ще се зарадва?

— Не — отвърна той честно. — Сигурно ще са против. Но досега съм преодолявал всичко, срещу което ме е изправял животът.

— Прав е, лельо Нати — осмели се да каже Фаун.

— А какво ще стане, ако я изхвърлят? Както е ставало в други случаи.

Даг отново замълча за известно време.

— Тогава ще тръгна с нея.

— Ще се махнеш от хората си? Би ли могъл? — учуди се Нати.

— Не и по избор. — Свиването на раменете не можеше да прикрие тревогата му. — Но ако решат да скъсат връзките си с мен, не мога да ги спра.

Фаун примигна изненадано. Досега само бе мечтала каква радост могат да си доставят двамата. Не беше мислила, че тази лодка тегли твърде много салове. За разлика от Даг.

— Така, така — продължи Нати и потропа с хурката по пода. — И аз поразмислих, патрулен. Аз имам две ръце, както и Фаун.

Даг сякаш замръзна.

— Аз… не знам дали ще свърши работа. — Последва нова пауза. — Но пък може и да стане. Имам някои познания. Фаун познава тези земи и ще набави останалите неща. Трябва и коса от нас двамата. Моята е малко къса обаче.

— Мога да се оправям с къси нишки — отвърна му Нати.

— Даже нещо повече. Искрице… — Даг се обърна към нея. — Дай ми нещо, направено от леля ти. Искам да го подържа. Нещо много фино, ако има.

— Мисля, че знам какво иска. Скъпа, виж в сандъка до леглото. Сватбената риза на Флеч.

Фаун отиде до дървения сандък и вдигна капака. Ризата беше най-отгоре. Вдигна я за раменете и разгъна бялата тъкан. Беше почти завършена. Дори гладките седефени копчета бяха пришити отпред.

Подаде я на Даг, а той я разстла върху коленете си и започна да я докосва внимателно, като внимаваше да не скъса нещо с куката си.

— Това не е само от един материал, нали?

— Лен за здравина, памук за мекота и малко коприва за блясък — отговори Нати. — Специално я изтъках.

— Езерняшките жени не правят такива фини платове. Отнема твърде много време, а не разполагаме с време.

Фаун, която бе мислила ризата му за долнокачествена, я погледна с ново око.

— Помагах на Нати и мама да нагласят стана за този плат миналата зима. Цели три дни. Беше толкова скучно и пипкаво, че щях да откача.