Лоис Бюджолд - Омайване

— Може ли вече да ги отворя?

— Само секунда… Вече можеш.

Задържа погледа си на лицето й, за да улови изражението й. Очите й се отвориха широко и тя затаи дъх.

Дървото над тях беше изпълнено със стотици, даже хиляди светулки, най-тънките клонки сякаш се огъваха от тежестта им. Десетки светулки пропълзяваха в цветовете и ги превръщаха в бледи фенери.

— О! — възкликна тя. — О…

— Чакай. Мога и друго. — Даг се съсредоточи и привлече част от насекомите в спирала около главата й, като корона от свещи.

— Даг! — засмя се тя и нежно отметна къдрици. — Тикаш ми буболечки в косата!

— Знам, че харесваш буболечките.

— Така е — призна тя. — Поне някои. Но как…? И това ли го научи в горите на Лутлия?

— Не. Научих се в лагера, когато бях на дванадесет. Децата се учат едно от друго, защото възрастните рядко се занимават с тях. По принцип всеки знае как да си хване светулка. Просто като пораснеш забравяш и се занимаваш с други неща. Трябва да призная, че никога не съм събирал повече от шепа.

Тя се усмихваше безпомощно.

— Малко е странно. Но ми харесва. Макар че не съм сигурна за косата! Ох, гъделичкат ми ушите.

— Късметлии. — Той се наведе, издуха няколко от светулките и целуна извивката на ухото й. — Трябва да носиш корона от светлина, като изгряващата луна.

Тя подсмръкна. Погледът й се насочи към светещите цветове над тях, после се върна на лицето му.

— Вече съм изпълнена с щастие, а ти продължаваш да наливаш. Това е почти разхищение. Скоро ще започна да преливам… — В очите й заблестяха сълзи.

Даг я придърпа върху себе си и остави сълзите й да закапят на гърдите му като пролетен дъжд.

— Разлей се върху мен — прошепна й.

Освободи блестящата корона и остави малките същества да се върнат на дървото. След това се любиха бавно, до полунощ, когато заспаха изтощени.

Лъмптън Маркет беше по-малък от Гласфордж, но все пак доста оживен. Намираше се на място, където се сливаха две каменисти реки. Тук се кръстосваха и два пътя и едно време със сигурност бе имало голям град. Повечето сгради бяха построени с древни камъни, изровени от околните гори. Даг забеляза, че в покрайнините има и нови тухлени къщи. Мостовете бяха от дърво, но достатъчно здрави и широки, за да минават големите фургони.

Странноприемницата, в която обикновено отсядаха патрулите, се намираше в северния край на града и се наложи да минат през централния площад, на който бе разположен пазарът. Фаун оглеждаше сергиите и количките.

— Взех стъклената купа за мама. Искам да занеса нещо и на леля Нати. Нашите рядко я взимат, когато идват дотук. — Нещо, което се случваше веднъж в годината.

Леля Нати беше по-голяма сестра на майката на Фаун и бе загубила зрението си като дете. Бе дошла да живее с майка й, като някаква част от зестрата при женитбата. Въпреки състоянието си тя отговаряше за тъкането и преденето във фермата и дори успяваше да произведе допълнителни неща за продан. Тя беше единственият член на семейството, за когото Фаун говореше с истинска обич.

Даг я разбираше. Нямаше смисъл човек да носи храна във ферма. Подобно бе и положението с облеклото. Очите му се насочиха към ограждащите площада магазини.

— Ножици, игли? Нещо за работата й?

— Има си достатъчно — въздъхна Фаун.

— Нещо, което да използва. Бои? Уф, едва ли.

— Мама се занимава с боядисването, а напоследък и аз. Искам да намеря нещо само за нея. — Тя присви очи. — Кожи?…

— Ами да погледнем. — Слязоха от конете и тръгнаха към една сергия, на която беше изложен скромен набор от кожи на местни животни — миещи мечки, опосуми и елени.

— Мога да й намеря доста по-добри — измърмори Даг и Фаун се съгласи с гримаса. Продължиха пеша, водеха конете. Докато минаваха покрай малка аптека, присвита между обущарница и бръснарница, Фаун спря и присви устни. Магазинчето имаше стъклена витрина. — Чудя се дали продават някакви парфюми, като тези, които си бяха намерили вашите жени в Гласфордж?

Или пък масло, не можа да не се запита Даг. Нямаше да е зле да се запасят, макар че във фермата на Блуфийлд едва ли щеше да им се удаде шанс. Семейството можеше и да му е благодарно, че е върнал единствената им дъщеря, но едва ли щеше да им позволи да спят заедно. Все пак вързаха конете за дървената преграда пред тротоара и влязоха.

В магазина имаше четири вида парфюм, но само обикновено масло, така че Даг насочи вниманието си към внушителната колекция висококачествени билки, докато Фаун се мъчеше с решението си. Най-накрая направи избор и изчакаха да опаковат скромните им покупки. Май не бяха толкова скромни, прецени Даг, като видя съвсем олекналата кесия на Фаун.