Лоис Бюджолд - Омайване

Гледката на Фаун, която откриваше насладата от собственото си тяло, беше също токова пленителна, колкото и водните лилии. Спомняше си как бе правил същите открития като малък. Тогава и на него му беше изключително интересно. Поне не се мъчеше да разнообразява любовната игра, защото тя все още бе погълната от повторяемостта. Така че вероятно не бе създал нещо, с което да не може да се справи.

Освен това Даг откри в себе си неподозирано влечение към масаж на стъпалата. Фаун вече разполагаше с начин да го държи на едно място. Щом малките й твърди ръце слезеха под глезените му, той се отпускаше на леглото като парализиран и се стараеше да не лигави възглавницата прекалено. В такива моменти му се искаше никога да не става от леглото. Стига, разбира се, и Искрицата да лежи до него.

Кратките летни нощи се запълваха сами, но Даг беше учуден колко бързо се изнизваха и дните. Веднъж излязоха на кратка езда, за да може Фаун да свикне с кобилата и новите си панталони. Пикникът се превърна в дълъг следобед под една върба — продължи почти до залез. Саса, зетят на Хорсфорд, също се появи и Даг откри, че Фаун има неутолим апетит към посещения на различни работилници. Несекващите й въпроси явно не се ограничаваха само до патрулите и секса, а обхващаха целия свят. Саса охотно използваше семейните си връзки, за да ги разходи из тухларна, няколко вида мелници, бижутер, грънчар, където Фаун сама направи глинен съд, като следваше указанията на майсторката. Дори отново посетиха стъклолеярната на Саса, която Даг бе пропуснал поради патрулирането в блатата.

В началото Даг подходи с минимален интерес. Рядко обръщаше внимание на неща, които не трябваше да проследи и убие. Но в крайна сметка се зарази от ентусиазма на Фаун. Майсторите използваха пясък и огън и променяха самата същност на материалите, превръщаха ги в крехка, замръзнала брилянтност. „Това е фермерска магия, а те дори не го осъзнават“. Беше поразен от това как използват духане, за да придадат най-различни форми на стъклото. Саса подари на Фаун стъклена купа, която тя реши да занесе на майка си. Даг се съмняваше, че ще успеят да я пренесат невредима до Уест Блу в дисагите, но Саса им даде и кутия, тапицирана със слама.

Вечерта Фаун извади купата я и сложи на масата до леглото им. Даг загледа с интерес отблясъците от залязващото слънце, които си играеха по повърхността й.

— Всички неща имат същност, освен ако не я изсмуче злина. Тази на живите същества винаги се променя и е в движение. Когато Саса правеше тази купа, същността й почти оживя и се трансформира. Сега отново е неподвижна, но променена. Все едно — той протегна ръка, сякаш търсеше правилната дума, — издава по-верни тонове.

Фаун, с ръце на кръста, го погледна малко ядосано, сякаш искаше да я отведе на място, където не можеше да го последва.

— Значи — започна тя бавно, — щом нещата движат същността си, дали ако бутнеш същността им, ще задвижиш нещата?

Даг примигна смаяно. Дали шансът, или логиката бяха провокирали този въпрос, който беше твърде близко до най-съкровените Езерняшки тайни? Той се поколеба.

— Има такава теория. Искаш ли да видиш как Езерняк би преместил същността на купата от единия край на масата до другия?

— Покажи ми! — Очите й се разшириха.

Той се наведе, протегна ръка и леко бутна купата напред.

— Даг! Мислех, че ще ми покажеш магия.

Той се усмихна, най-вече защото не може да я гледа и да не го прави.

— Да се опитваш да местиш неща чрез същността им е като да буташ късия край на дълга ръчка. Винаги е по-лесно, ако го направиш с ръка. Въпреки че… — Поколеба се отново. — Казват, че старите магьосници се свързвали на групи, за да правят великите си магии. Като да слееш същността си с някой, за да го излекуваш, или когато любовниците се оплетат, но в много по-големи мащаби.

— Вече не правите ли така?

— Не. Броят ни е твърде малък, а може и кръвните ни линии да са се омесили в мрачните времена. Във всеки случай е забранено.

— А когато обхождате маршрут?

— Тогава е просто възприятие. Като разликата да усетиш нещо с ръка или да го бутнеш.

— А защо бутането е забранено? Или само събирането на групи за бутане не е позволено?

Трябваше да се сети, че думите му ще предизвикат още въпроси. Да подхвърлиш само един факт на Фаун беше като да дадеш на гладна глутница само едно парче месо.

— Заради лошите спомени — отвърна той уклончиво. От това как тя се намръщи, разбра, че увъртането няма да свърши работа, и реши да й отвлече вниманието. — Мога да ти кажа, че патрулите в Лутлия няма да оцелеят, ако не се научат да отблъскват комарите чрез същността им. Много гадна напаст, направо ще ти изпият всичката кръв.