Лоис Бюджолд - Омайване

Според Фаун Даг прескочи доста от подробностите, но тя имаше правото да изясни само едно нещо.

— Блуфийлд. Фамилията ми е Блуфийлд.

Даг я изгледа с вдигнати вежди.

— Аха. Да де.

В опит да разведри обстановката Фаун се обърна към фермерите.

— Това е вашата къща, така ли?

— Аха — отвърна мъжът.

— Радвам се, че се прибирате. Всички добре ли са?

На лицата на мъжете се изписа облекчение.

— Аха — отвърна най-възрастният и добави: — Имахме късмет и никой не беше убит от тези… неща.

— Голям късмет — добави другият мъж, с кафява коса, който вероятно беше брат или братовчед на говорещия.

Най-младият имаше червеникава коса и лунички и се взираше в празния ръкав на Даг. Езернякът се стараеше да не му обръща внимание, но Фаун забеляза, че раменете му се стегнаха.

— Хей, ти да не си онзи Даг, дето го търсят останалите от патрула? Казаха, че няма как да те сбърка човек. Много висок, с къса коса, златисти очи и липсваща лява ръка. — Той кимна убедено.

— Видял си патрула ми? — попита Даг нетърпеливо. — Къде са те? Всички ли са добре? Вече трябваше да са ме открили.

— Разпръснати са между Гласфордж и онази дупка, която откачените същества ни караха да копаем — отвърна намръщено червенокосият. — Търсят те. След като не се появи в Гласфордж тази сутрин, оная страшната се притесни, че може да си загинал. Поне четирима патрулни ми дадоха описанието ти, преди да тръгнем от града.

При описанието на водачката на патрула Даг сви устни. Кльощавият старец и момчето бяха зарязали пасището и се приближаваха, за да слушат.

Едрият мъж вдигна вилата, но не излъчваше заплаха.

— Значи те казаха, че вероятно си успял да убиеш тварта. Според тях това е накарало онези чудовища, глинени дето им викате, да се разтичат вчера като полудели.

— Горе-долу — отвърна Даг. — Правилно сте пътували внимателно. Все още може да има бандити, макар че хората от Гласфордж ще се погрижат за тях. Освен това глинените, които са избягали от моя патрул и от патрула на Чато, ще се скитат наоколо, докато не умрат. Вчера убих два, но поне четири успяха да се измъкнат. Няма да ви нападнат, но са опасни като бясно животно, ако бъдат приклещени. Леговището на злината — тварта — беше в хълмовете на осем мили оттук. Имате късмет, че не са ви закачили толкова дълго.

— Но вие явно не сте били такива късметлии — отвърна мъжът, беше видял синините и драскотините им. — Тад, върви да доведеш майка си — извика на момчето и то се обърна и хукна към гората.

— Какво се случи тук? — попита Даг.

Последва нетърпелив разказ, като мъжете се прекъсваха постоянно, добавяха подробности или спореха. Преди четири дни се появили двадесет-тридесет глинени, нахвърлили се върху фермата и след това подкарали всички към хълмовете на югоизток, на около двадесет мили. Държали ги в подчинение, като носели трите най-малки деца и заплашвали да разбият главите им в дърветата. При тези думи Фаун трепна, но Даг си остана безизразен както обикновено. В мизерния лагер имало още двадесетина души, предимно жертви на пътните обирджии. Там глинените и няколко разбойници ги накарали да копаят някаква странна дупка.

— Не разбрах каква беше — каза едрият мъж, който беше най-големият син на стареца и глава на семейство Хорсфорд. Самият старец беше намръщен и сенилен, състояние, което нямаше нищо общо с атаката на злината. Фаун реши така, след като видя как останалите общо взето не обръщат внимание на мърморенето му.

— Злината — морящата твар — сигурно се е опитвала да прави мина — каза Даг колебливо. — Растеше бързо.

— Не приличаше много на мина — отвърна червенокосият, Саса. Оказа се, че той е зет и през онзи ден помагал в рязането на трупи. Изглеждаше по-малко потресен от случилото се, вероятно защото жена му и детето му през цялото време били в безопасност в Гласфордж. — Нямаха достатъчно инструменти, докато не донесоха заграбеното тук. Карали хората да копаят с голи ръце и да пренасят пръстта с дрехите си. Може ли такава идиотщина?

— Щяло е да бъде така, докато тварта не открие някой с нужното познание — обясни Даг. — Когато нещата се успокоят, трябва да отидете и да проучите мястото. Сигурно има нещо ценно там, злината не би сбъркала. Предполагам, че има желязо или въглища, но може и да е нещо друго.

— Чудех се дали не разкопават друга твар — обади се Саса. — Нали казват, че излизали от земята?

Даг го погледна с ново уважение.

— Интересна мисъл. Когато две твари се появят близо една до друга, което за щастие не се случва често, обикновено се атакуват веднага.