Лоис Бюджолд - Наследство

— Това не е къщата ти, нали?

— Не. Това е щабът на патрулите.

— Значи първо ще видим Феърболт Кроу?

— Ако е вътре. Ако имам късмет, ще е излязъл по някаква задача. — Даг слезе от седлото, а Фаун върза двата коня и го последва през дървената врата на верандата.

Озоваха се в дълга стая, пълна с полици, по които имаше множество пергаменти и дебели книги. На Фаун й заприлича на къщата на Шеп Соуър. В единия край жена с посивяла коса и пола седеше на маса и записваше нещо в голям дневник. Беше висока колкото Мари, но доста по-едра, почти пълничка. Погледна ги и остави перото. Лицето й се озари от задоволство.

— Ииха! Я кого ни е довял вятърът!

Даг кимна сухо.

— Здравей, Масапе. Феърболт тук ли е?

— О, да.

— Зает ли е? — попита Даг максимално невинно.

— Говори с Мари. За теб, като съдя по крясъците. Феърболт й каза да не се притеснява. А тя отвърна, че почва да се притеснява още щом изчезнеш от погледа й, за да е готова за после. Май и двамата са прави. Какво си си направил този път? — Тя кимна към превръзката и сви очи, щом съзря връвта около лявата му ръка. После заговори с напълно променен тон: — Даг, какво в името на широкия свят си сторил?!

Фаун се почувства пренебрегната и го сръчка отчаяно в гърба.

— Фаун, запознай се с Масапе Кроу, капитан на трети отряд. Патрулът на Бари, който срещнахме, е под нейно командване. Освен това тя е жена на Феърболт. Масапе, това е госпожа Фаун Блуфийлд. Съпругата ми. — Брадичката му се издаде предизвикателно напред.

Фаун се усмихна учтиво, изви ръце, така че да покаже връвта си, и направи лек реверанс.

— Здравейте, госпожо.

Масапе прехапа устни.

— Ти… — Тя вдигна несигурно пръст, след което махна към една вътрешна врата. — Върви при Феърболт.

Даг подкани Фаун и тръгна към вратата.

— Ако се е замотал по пътя, трябва да се намира някъде по тази линия — чу се гласът на Мари.

— Ако беше по пътя, нямаше да закъснява трета седмица — отвърна й ръмжащ мъжки глас. — Това не е линия, а огромна окръжност, която дори излиза от картата.

— Ако няма кого да пратиш, ще отида аз.

— Ти тъкмо се върна. Катагус ще ми се разкрещи, докато не посинее и не остане без дъх, и тогава съвсем ще се ядосам. Ще кажа на всеки патрулен, който напуска лагера, да държи усета си отворен и да се ослушва.

Фаун осъзна, че вероятно и двамата са заслонили усета си заради спора, щом още не бяха излетели през вратата. Даг явно бе направил същото. Тя го хвана за колана и го бутна напред, като надникна любопитно зад гърба му.

Стаята беше същата като първата, пълна с натъпкани догоре полици. В средата имаше дървена маса, застлана с карти, а столовете бяха избутани до стената. Един едър мъж бе скръстил ръце, брадясалото му лице беше намръщено. Косата му бе вързана на опашка. Носеше панталони и риза в стила на патрулите, но без кожения елек. На колана му имаше само един нож, но наблизо лежеше необтегнат лък и колчан със стрели.

Мари бе облечена подобно и в момента се навеждаше над някаква карта, с гръб към вратата. Мъжът вдигна поглед и веждите му се извиха към оредяващата коса. Устните пък се извиха в полуусмивка.

— Мари, имаш ли монета?

— Каква монета? — попита тя озадачено.

— Онази, която каза, че ще хвърлим, за да видим кой ще му одере кожата пръв.

Мари се извърна.

— Даг! Най-сетне! Къде беше? — Огледа го и естествено очите й се спряха на превръзката. — О, богове!

Даг кимна извинително.

— Забавих се малко. — Махна към шината, за да изтъкне очевидните причини. — Съжалявам, че ви разтревожих.

— Оставих те в Гласфордж преди месец! — започна Мари. — Трябваше да се прибереш директно! Едва ли отнема повече от седмица!

— Не — поправи я Даг. — Казах ти, че ще се отбия във фермата на Блуфийлд, за да ги успокоя за Фаун. Признавам, че ми отне повече от очакваното. Макар че, след като си счупих ръката, реших, че няма смисъл да бързам, защото няма да патрулирам поне месец и половина.

Феърболт се намръщи на този съмнителен аргумент.

— Мари каза, че ако имаш късмет, ще се осъзнаеш и ще зарежеш момичето във фермата, но ако действаш както обикновено, ще те пребият и ще скрият трупа. Нейните хора ли ти строшиха ръката?

— Ако бях от нейното семейство, щях да му строша и други работи — намеси се Мари. — Все още ли си цял, момче?

— Всъщност имах сблъсък с крадец в Лъмптън Маркет. Върнах принадлежностите ни, за сметка на ръката. Иначе визитата ми в Уест Блу беше доста приятна.

Фаун реши да не оспорва това доста смело изказване. Не й допадаше начинът, по който тримата патрулни говореха над главата й, но беше на тяхна територия и трябваше да изчака някакви напътствия. Феърболт се наведе, за да погледне зад Даг, и тя се показа, като махна приветливо на Мари и направи лек поклон на лагерния капитан.