Лоис Бюджолд - Наследство

— Какво да й кажа? Не ме е срам, не съжалявам и няма да отстъпя.

— Тя ще се развилнее.

— Вероятно. — Даг се усмихна тъжно. — Ще дойдеш ли да гледаш?

— Мисля, че предпочитам да изляза на патрул. Феърболт, трябват ли ти доброволци?

— Винаги, но за днес ти стига. Прибери се при Катагус. Вече няма нужда да ми висиш на главата.

Тя изхъмка, взе си довиждане с Феърболт и Даг и иронично пожела късмет на Фаун.

Даг понечи да я последва, но Феърболт го задържа.

— Да, сър?

— Преди осемнадесет години ме убеди да ти дам шанс. Оттогава не съм съжалявал.

„Досега?“

— Не ми се иска да се изправям пред лагерния съвет. Нали ще се постараеш да не се стига дотам?

— Ще се помъча — каза Даг.

Феърболт му кимна и ги остави да излязат.

Жената на капитана беше напуснала външното помещение. Навън небето и езерото бяха придобили оловен цвят, влажността беше потискаща.

— Можеше да е и по-зле — въздъхна Даг, докато отиваха към конете.

Фаун си спомни, че преди няколко дни бе изрекла същите думи.

— Наистина ли?

Устните му се извиха леко, но поне усмивката изглеждаше истинска.

— Наистина. Феърболт можеше да хвърли плочката ми в огнището и да не се занимава повече с моите проблеми.

— Тоест можеше да те махне от патрула?

— Да.

— О, не! А аз му ги надрънках едни! Трябваше да ме предупредиш! Той ме ядоса, защото ми говореше отвисоко. Всъщност и тримата го направихте.

Даг я придърпа с лявата си ръка и зарови брадичка в косата й.

— Вероятно. В един момент нещата се развиха доста бързо.

Зачуди се дали патрулните не си бяха разменили нещо чрез усета, нещо, което не бе успяла да долови. Със сигурност имаше доста недоизказани неща.

— Колкото до Феърболт, той няма да се обиди, защото си се изправила срещу него. Особено когато си права. Предпочита хората да му говорят направо в очите, вместо да шушукат зад гърба му.

— В това има смисъл.

— Даже, според резултатите, си мисля, че успя да му направиш доста добро впечатление, Искрице.

— Това е успокоително. — Тя направи пауза. — Какви резултати?

— Сложи плочката ми при ранените. Все още съм патрулен. Лагерният съвет се оправя със спорове между семействата и клановете. Но за патрулните съветът се обръща към лагерния капитан. Не казвам, че Феърболт ще ме защити, ако има някакви последствия от това — той посочи брачната връв, — но поне ми дава възможност.

Фаун се замисли, докато отвързваше конете. Явно предотвратяването на въпросните последици щеше да си е тяхна задача. Докато се качваше на Грейс, забеляза Мари и Масапе Кроу — седяха под една круша. Мари разпалено обясняваше нещо и махаше с ръце, а Масапе я слушаше внимателно. На Фаун не й трябваше усет, за да разбере обекта на разговора им, дори без любопитните погледи, които я следяха.

Даг уви поводите на Копърхед около куката си и се качи с ръмжене на седлото. След това я поведе обратно на изток по крайбрежния път.

Фаун се извъртя на седлото, за да огледа дървения мост — беше дълъг поне шестдесет стъпки. Следващият остров се простираше на запад, срещу патрулния щаб. След моста брегът завиваше на север и езерото се разширяваше. Виждаха се няколко тесни лодки с весла и една с малко триъгълно платно. Отсрещният остров почти нямаше дървета и на него пасяха коне, кози, овце и черни прасета.

— Това сигурно е Кобилешкия остров? — предположи Фаун.

— Да. Той, както и Фоул, който не се вижда оттук, са най-големите ни пасища. Поне няма нужда да се правят огради.

— Хитро. А има ли остров за жребците?

— Горе-долу. Повечето са на Лешниковия остров, но понякога през нощта се опитват да доплуват дотук и става суматоха.

Пътят отново навлезе сред крайбрежните дървета. Скоро Даг спря и се намръщи, загледан в относително голямо разчистено пространство с две сгради.

— Шатрата Редуинг.

— Ами — пое си дъх Фаун, — значи се почва.

— Още не. Като че ли няма никой. Но поне може да си оставим багажа и да заведем конете на пасището.

Двете сгради бяха под ъгъл една срещу друга и гледаха към езерото. Дългите им страни бяха покрити с еленова кожа, а от тавана висяха други кожи, в случай че има нужда от по-солидна стена. Поне подовете бяха дъсчени, а не от пръст. По средата между двете имаше каменно огнище, около което бяха разположени седалки от отрязани дънери. Вероятно през лятото повечето работа се вършеше навън.

Фаун слезе от Грейс и започна да разкопчава седлото, а Даг примъкна дисагите към дясната къща.