Лоис Бюджолд - Наследство

— Ха. Въобще не можех да си представя. Мари каза, че си отишъл да заведеш момичето до дома й. Боеше се, че може да си имаш неприятности със семейството й. Говореше някакви неща за скопяване. По някое време ми писна от споровете им и се измъкнах. После видях, че Мари отиде да поговори насаме с Дар. Не ми каза какво му е споделила, освен че става дума за създаване. Знаеш, че Дар не обсъжда работата си с никого.

Явно Мари все още пазеше дискретност по отношение на втория нож. Освен това очевидно не бе споменала нищо за бременност пред майката на Даг. Фаун внезапно започна да чувства по-дълбоки симпатии към нея.

— О, Даг — въздъхна Омба. — Това е върхът на всички глупости, които си правил.

— Погледни от добрата страна. Така каквото и да направите вие, няма да е толкова лошо. Може би трябва да ми благодариш.

— Има такова нещо — кимна тя с усмивка. След това окачи подковите на един стълб и вдигна примирено ръце. — Мисля да стоя настрана от цялата дандания.

— Можеш да пробваш. Оставихме нещата си в шатрата, но беше празна. Къде са останалите?

— Дар отиде в работилницата си да работи, а може би и да се скрие. Думите на Мари го притесниха повече, отколкото показа. Тя даже каза „съжалявам“ на майка ти в един момент.

— А мама къде е?

— Работи на сала. Неин ред е да събира плънкини. Опитаха се да я разубедят, заради болния й кръст, но тя не слуша. Днес няма да остави ни едно ухо здраво.

— Защо ги събира? — попита объркано Фаун. — Да не би да има недостиг?

— Не — отговори Даг. — Напротив, по това време на годината са в излишък.

— Дар все още се мръщи заради начина, по който тя се грижи за запасите в Беърсфорд — продължи Омба. — Сякаш има някаква награда, ако напролет си запазил най-много от зимните припаси. А след това настоява да се изядат старите, преди да се почнат пресните.

— Вярно — начумери се Даг.

— Да не би да е преживявала глад? — предположи Фаун. — Чувала съм, че това кара хората да се отнасят така с храната.

— Доколкото знам, не — отвърна Омба.

„О, богове, тя ми проговори!“ Това може и да не значеше много, защото хората бяха склонни да се оплакват от по-досадните роднини.

— Не че през зимата храната не намалява. Но тя си е просто такава. Открай време. Още си спомням годината, в която се ухажвахме с Дар, а Даг стана много висок. Мислехме, че ще те умори от глад. Целият лагер се чудеше дали да не почне да те храни.

— Почти бях готов да се сборя с козите за остатъците — засмя се Даг. — Те поне се хранеха с пресни. Може би трябваше да го направя и сега нямаше да съм толкова срамежлив.

— Всеизвестно е, че патрулните са всеядни. — Омба повдигна многозначително вежди към Фаун и тя се зачуди дали не трябва да се ядоса.

— А какво беше това за ушите? — попита, за да прогони тази мисъл.

— Когато плънкините узреят и се издигнат на повърхността, по тях има от две до шест скилидки, големи половин юмрук. Те се отчупват и се пускат обратно, за да израснат на следващата година. Винаги има повече уши от необходимото, така че с тях се хранят козите и прасетата. Освен това около саловете винаги плуват хлапета, а въпросните уши са добри за замерване. Особено ако имаш прашка. — В тона му се появи топла нотка и той направи пауза. — Естествено възрастните не одобряват подобно разхищение.

— Повечето — добави Омба. — Други си спомнят за своите прашки. Може би някой е трябвало да даде една на майка ти като малка.

— На нейната възраст няма да се промени.

— Ти се промени.

Даг сви рамене и смени темата.

— Как са Суолоу и Дарклинг?

Лицето на Омба се озари.

— Направо чудесно. Черното жребче ще стане чудесен мъжкар, като порасне. Ще му вземеш добра цена. А ако решиш да се отървеш от онова идиотесто създание, може сам да го яздиш. Аз ще го обуча. Мисля, че ще ти свърши отлична работа в патрула.

— Не, благодаря. След няколко дена ще ги взема и ще намеря товарно седло за Суолоу. Мисля да ги изпратя в Уест Блу заедно със сватбените дарове за майката на Фаун, защото и без това закъснях.

— Най-добрите ти коне! — възкликна потресено Омба.

— Защо не? — усмихна се Даг. — Те ми дадоха най-добрата си дъщеря.

— Аз съм единствената им дъщеря — обади се Фаун.

— Хайде да не спорим.

Омба подръпна края на плитката си.

— На фермерите! Какво разбират те от Езерняшки коне? Ами ако накарат Суолоу да тегли рало? Или пък скопят Дарклинг? — Лицето й се изкриви, щом си представи какви неща ще причинят фермерите на скъпите й коне.