Лоис Бюджолд - Наследство

— Точно затова ще говоря първо с него.

Феърболт понечи да му върне ножа, но след лек жест от страна на Даг го подаде на Фаун. Тя нахлузи каишката през глава и прибра ножницата в пазвата си.

— Този нож не те прави нещо като полуезернячка, момиче — каза й капитанът.

Даг се намръщи, но Фаун го изпревари:

— Знам, сър. Аз съм фермерка и се гордея с това. Щом съм достатъчно добра за Даг, останалите може да идете да се удавите в езерото. И — просто само да знаете — това около врата ми не е полусмърт. — И кимна учтиво, но запази стегнатата си стойка.

Феърболт не се обиди, само я изгледа замислено. След това се изправи с тежко пъшкане и тръгна към другия край на стаята.

Над камината бе закачена широка дъска от някаква мека дървесина. На нея имаше разчертана таблица с имена на местности. Фаун осъзна, че това е карта на провинцията, като във всеки сектор на дъската имаше квадратна дупка. В левия край, на отделна колона, имаше квадрати с надписи: „Два моста“, „Остров Херон“, „Бийвър Сай“, „Беърсфорд“ и „Ранени“. Най-отгоре имаше червен кръг с надпис „липсващи“.

Една трета от квадратите бяха запълнени с дървени плочки, повечето на групи, между шестнадесет и двадесет и пет. Очевидно те означаваха патрулите. Всяка от плочките имаше малък надпис и номер. На някои от тях имаше дървени копчета — висяха като пробити монети. По тях също имаше номерца.

— О! — възкликна Фаун. — Това са патрулите! — Сигурно имаше повече от петстотин плочки. Тя се наведе, за да потърси някое познато име.

Феърболт я погледна учудено.

— Точно така. Водачът на патрула може да помни всичко, но когато станеш капитан на отряд или на лагер, главата ти не може да го побере. Поне моята.

— Много хитро! Така може да виждаш всичко наведнъж. — Тя се вгледа по-подробно в Острова с двата моста. — Ето я Мари. И Рази и Ютау, те са си у дома със Сари. А къде е Дирла?

— В Бийвър Сай — обади се Даг. — Това е друг остров.

— А, да, ето я. Надявам се, че е щастлива. Тя има ли си любим, или пък любими? А малките копчета за какво са?

— Показват кой разполага със споделящи ножове — отговори й Мари. — Не всички имат, но всеки патрул трябва да вземе няколко, преди да потегли.

— Да, има логика. Няма полза да откриете злина, ако не разполагате с нож, за да я убиете. А и винаги може да намерите повече от една. Пък може и да стане беля. — Даг й бе разказал с много тъжен вид как веднъж счупил един нож, без да иска, и сега тя го разбираше напълно. Сети се за странния инцидент с нейния нож. — А защо са номерирани?

— Капитанът пази информация за собствениците и донорите, ако оръжието се използва. За да каже после на роднините и да изпрати парчетата, ако са успели да ги съберат — обясни Даг.

— Затова ли и патрулните са номерирани? — намръщи се Фаун.

— Да. Има отделни дневници с информация за патрулите и роднините им, в случай че има нужда от нея.

Фаун продължи да се мръщи, докато го обмисляше. Сложи ръце на кръста си и погледна дъската, опита да си представи всички патрулни, които обикаляха из провинцията.

— А плочките свързани ли са със същността на хората като брачните върви? Възможно ли е?

— Не — отвърна Даг.

— Тя непрекъснато ли е такава? — попита Феърболт. Фаун се обърна и видя, че я е зяпнал, точно както тя гледаше дъската.

— Общо взето, да.

— Съжалявам! — Тя притисна ръце към устата си. — Твърде много въпроси ли задавам?

— Не — отвърна Феърболт със странен поглед. След това извади една от двете плочки, които се намираха в сектор „Липсващи“, вдигна я и погледна изящния надпис. — Предполагам, че трябва да я махна. — Дебелите му пръсти извиха жичката със смайваща лекота и махнаха едно от дървените копчета. Той се понамръщи, но реши да остави второто. — Никога не съм ходил в Лутлия. Даг, ти ли ще се погрижиш за останките от ножа?

— Да.

— Благодаря ти.

Даг се протегна и докосна единствената плочка, останала в червения кръг.

— Все още няма вест от Тел.

— Няма — отвърна с въздишка Феърболт.

— Вече изминаха две години — обади се безстрастно Мари. — Можеше да я махнеш.

— Че дъската да не би да е извън стаята? — Феърболт се наведе и остави плочката на Даг при „Ранени“. — Отбий се при лечителите. Искам да знам какво ще кажат за ръката ти. И ела да ме видиш, след като говориш с Дар. — Той махна с ръка, че са свободни, след което добави: — Сега къде ще отидеш?

— При Дар — Даг се поколеба малко — и при майка ми.

— Какво ще кажеш на Кумбия? — попита Мари и кимна към брачната връв.