Лоис Бюджолд - Наследство

— Здравей, Мари. Здравейте, сър.

Даг си пое дъх и повтори краткото представяне:

— Феърболт, запознай се с госпожа Фаун Блуфийлд. Съпругата ми.

Феърболт се намръщи и се почеса по врата. Тишината се проточи, докато той и Мари оглеждаха брачните върви, при това не само с очите си. И двамата бяха с навити ръкави заради жегата и имаха подобни, леко износени върви на левите ръце. Тези на Фаун и Даг изглеждаха доста солидно, особено с висящите златни топчета.

— Подозираше ли нещо такова? — обърна се остро Феърболт към Мари.

— Не! Как може? Но ти казах, че сигурно ще направи нещо неочаквано глупаво.

— Каза — призна Феърболт. — А аз не повярвах. Мислех, че просто… — Той се обърна към Даг и Фаун потръпна, въпреки че погледът не беше насочен към нея. — Няма да кажа, че е невъзможно, защото виждам, че си успял. Но кой създател ти помогна?

— Никой, сър — отвърна Даг спокойно. — Бяхме само аз, Фаун и леля й Нати, която е тъкачка и роден създател.

Феърболт беше по-нисък от Даг, но все пак си оставаше внушителен мъж. Фаун изпъна гръб, щом той се обърна към нея.

— Езерняците не признават бракове с фермери. Даг обясни ли ти?

— Точно за това са тези неща. — Тя му посочи брачната връв и я стисна за кураж. Щом те не се мъчеха да са учтиви с нея, нямаше нужда и тя да се старае. — Може да ги проверите с нафукания си усет и да кажете, че не сме женени. Но това ще е лъжа.

Феърболт само я изгледа. Даг сякаш изглеждаше почти доволен, а Мари се стисна за главата.

— Мари обясни ли ти за другия ми нож? — попита Даг тихо.

Командирът се обърна към него, сякаш се радваше на смяната на темата.

— Само това, което си й казал. Между другото — поздравления за злината. Кое убийство стана? И не казвай, че не помниш бройката.

— Щеше да ми е двадесет и седмата. Но всъщност я уби Фаун.

— Всъщност е на двама ни — намеси се Фаун. — Даг имаше нож, а аз възможност да го използвам. И двамата нямаше да успеем един без друг.

Феърболт бавно се приближи към нея и сякаш я огледа истински за пръв път.

— Извинявай. — Той завъртя главата й, за да види червените белези на врата й, и въздъхна. — Нека да видим другия нож.

Фаун бръкна под ризата си. След Лъмптън Маркет беше намерила нова, единична кания от мека кожа и я носеше около врата си по Езерняшки обичай. Погледна Даг, който й кимна окуражително, и подаде оръжието на капитана.

Феърболт седна до един прозорец и измъкна костеното острие. Проучи го по същия начин като Мари и Даг. Дори го докосна с устни. След това поседя няколко секунди, гледаше намръщено.

— Кой го е правил? Не е Дар, нали?

— Един създател в Лутлия, няколко месеца след Вълчи хребет.

— От костите на Каунео?

— Да.

— Някога съмнявал ли си се, че ножът може да е дефектен?

— Не мисля.

— Но в такъв случай само ти би могъл да го заредиш.

— Знам. А ако беше дефектен, никой нямаше да го зареди. Само че стана.

— Така е. Кажи ми сега какво точно се случи в онази пещера.

Даг и Фаун повториха историята, всеки със собствени думи. Бегло споменаха как Даг се бе натъкнал на отвлечената от бандити Фаун. Как я бе проследил до леговището на злината, но бе пристигнал твърде късно, за да спре чудовището, преди то да изсмуче същността на бебето й. Феърболт не попита какво е търсила сама, неженена и бременна на пътя, но може би Мари му бе разказала историята й.

Любопитството на капитана нарасна, когато стигнаха до объркването с ножовете. Как Даг, притиснат от глинените, бе подхвърлил ножовете на Фаун, която в незнанието си бе забила първо незаредения, а чак след това правилния. И как след унищожението на злината другото костено острие се бе оказало заредено със смъртта на неродената й дъщеря.

Докато говореха, Мари също си бе придърпала един стол, а Даг се бе подпрял на масата. Фаун предпочиташе да стои права, въпреки че коленете й трепереха. За нейно успокоение Феърболт се интересуваше предимно от бъркотията със споделящите ножове.

— Ще го покажеш на Дар — каза Феърболт и по тона му не можеше да се познае дали това е въпрос, или команда.

— Да.

— Искам да знам какво ще каже. Стига другият въпрос да не замъгли преценката му. — Той кимна към лявата ръка на Даг.

— Нямам представа как ще реагира на брака ми. — Тонът на Даг означаваше и че не му пука особено. — Предполагам, че по въпросите за създаването ще е прям. Освен това винаги мога да потърся друго мнение. В лагера има поне още пет създатели на ножове.

— Но с по-слаби умения.