Лоис Бюджолд: Наследство

Даг се засмя.

— Добро мислене. Може и да опитам.

Все пак не каза кой според него е по-лошият вариант.

Продължиха ездата, без да спират. Фаун усети, че приближават езерото, по все по-намръщеното изражение на Даг. Ставаше все по-тих, а погледът му се изостряше.

— Току-що долових същността на охраната на моста. Още около миля.

Скоро излязоха на по-голям път, който правеше широк завой. Поляните бяха почти равни, тук-там имаше дъбове и хикори. В далечината някакъв човек, който се бе отпуснал на коня си, се изправи и помаха. След това смушка животното и тръгна към тях.

Конят нямаше юзда и седло, а младият мъж на него беше почти гол. Имаше ботуши, къси ленени гащи и кожен колан с къса ножница. Щом ги приближи, изплю тревичката, която дъвчеше небрежно.

— Даг! Все пак си жив! — Спря коня и погледна превързаната ръка и стоящата отзад Фаун. — Ама че гледка! Никой не каза, че си си счупил ръката! При това дясната. Как въобще успяваш да свършиш нещо?

Даг кимна разсеяно, но се усмихна леко.

— Имам си помощник.

— Това ли е твоето фермерско момиче? — Стражът погледна Фаун, сякаш е същество от песните, като танцуващите мечки. — Мари Редуинг смяташе, че фермерите са те скопили. Феърболт се мръщи, майка ти те мисли за мъртъв и обвинява Мари, а брат ти се оплаква, че не може да работи заради цялата дандания.

— Аха — отвърна Даг сухо. — Значи патрулът на Мари се е върнал.

— Вчера следобед.

— Достатъчно време, за да тръгнат всякакви клюки.

— Ти си в устата на всички. Отново. — Стражът се приближи и Копърхед изцвили предупредително. Фаун осъзна, че мъжът се опитва да огледа лявата й китка. — Цял ден ми казват да съобщя незабавно, щом те видя. Феърболт, Мари, майка ти, която въпреки това те смята за мъртъв, и дори брат ти. Всички искат да говорят веднага с теб. — Усмихна се на тази явно невъзможна ситуация.

Даг се бе навел неподвижно над главата на коня си.

— Добре дошъл у дома — промърмори той и се приближи до Грейс. След това обърна лявата си страна към Фаун. — Искрице, навий ми ръкава. Явно се очертава напечен следобед.

Мостът, който охраняваше стражът, беше от груби греди, достатъчно широк, за да преминат два коня. Фаун се наведе надолу, докато го прекосяваха. Водата беше пълна с лилии и други растения, малко по-нататък няколко патици обикаляха из крайбрежната тръстика.

— Това река ли е, или част от езерото?

— По малко от двете — отвърна Даг. — Тук се влива един от притоците. Добре дошла на Острова с двата моста.

— Наистина ли са два?

— Даже три, но третият отива до Кобилешкия остров. Другият, който ни свързва със сушата, е на две мили ей натам. Това е най-тесният участък.

— Нещо като ров?

— Да, през лятото. Цялата островна верига може да се защитава от това място. През зимата замръзва, но тогава повечето от нас се местят в Беърсфорд. Лагерът се намира на едни ниски хълмове. Поне хората, които не са напускали провинцията, ги смятат за хълмове.

— Ти тук ли си роден, или там?

— Тук. Доста късно през сезона. Не могли да заминат преди моето раждане. Първата от многото неприятности, които съм причинил. — Усмивката му беше почти детинска.

Отначало почти нямаше какво да се види, въпреки че на един завой Копърхед се разцвили, когато се натъкнаха на няколко диви пуйки. На следващия завой се наложи да отбият от пътя, защото трябваше да се разминат с керван. Начело яздеше сивокос мъж и водеше десет коня, натоварени с кошници, пълни с тъмни обемисти предмети. В края на колоната яздеше едно момче.

— Отдалече това много прилича на товар с отрязани глави. Нищо чудно, че хората ви смятат за канибали.

Даг се засмя.

— Знаеш ли, че си права! Това, моя любов, е товар с плънкин, пътуващ за зимните складове. Сега му е сезонът. В края на лятото всеки Езерняк изяжда голямо количество пресни плънкини. Тук ще научиш всичко за плънкините.

Фаун не беше сигурна дали това е заплаха, или обещание, но усмивката му й хареса.

— Надявам се да науча всичко за всичко.

Той й кимна окуражително и продължи напред. Фаун се чудеше кога ли ще види шатри и особено тази на Даг.

Между дърветата вдясно се видя бреговата ивица. Фаун се надигна на стремената, за да погледне по-добре.

— Бараки!

— Шатри — поправи я Даг.

— Бараки с навеси. — Покрай брега имаше половин дузина дървени постройки. Повечето вероятно имаха огнище в средата, ако се съдеше по комините, които стърчаха от покривите. Прозорците бяха рядкост, а вратите липсваха съвсем. Повечето сгради просто бяха преградени от едната страна с еленски кожи. Фаун забеляза няколко Езерняци, сред които една жена с пола, наглеждаща малко детенце. Дали само жените, които патрулираха, носеха панталони?