Лоис Бюджолд: Наследство

— Така изглежда. — Даг повдигна вежди, обмисляше с любопитство чутото. — Както и да е. Ютау и Сари се обичаха и не искаха да се разделят. И двамата бяха добри приятели с братовчеда на Ютау — Рази. Не знам кой кого е убедил, но един ден той се нанесе при двойката. След няколко месеца Сари забременя. Отгоре на всичко Рази, освен че се обвърза със Сари, стори същото и с Ютау и сега всеки носи вървите на останалите. Всички са семейство Отер. В началото роднините им се мръщеха, но след като Сари роди красиво момиченце, а малко по-късно и прекрасно момченце, тревогите отминаха. Естествено все още има някои неприлични спекулации.

— Естествено — засмя се Фаун и явно се отплесна в собствени спекулации, но се сепна, когато Даг продължи:

— И аз не успях да направя дете. Винаги внимавах, макар че имах различни причини. Не са малко хората, които имат трудности, когато спрат да пропускат мишената и се опитат да я уцелят. Предишните им грижи внезапно стават незначителни. Това е едно от нещата, върху които размишляваш, като не можеш да заспиш.

Дали пък Даг не мислеше точно за това, докато зяпаше звездите?

— Бих предположила, че с тази нишка в същността им на жените ще им е по-лесно да имат дете, когато пожелаят. — Все още си спомняше колко лесно бе станало с нея.

— Би трябвало. Но въпреки това хората не успяват, без да знаят защо. Ние с Каунео… — Гласът му потрепна и замря по познатия начин.

Тя затаи дъх.

— Това не съм го изричал пред никого.

— Не е нужно — отвърна тя тихо. — Някои хора се справят по-добре, когато изплачат болката си, но ако я човъркаш твърде много, пак няма да мине.

— Специално това го тая от много дълго време. Може би, ако го изкарам, ще изглежда по друг начин.

— Тогава слушам. — Дали щеше да последва нова ужасяваща история?

Даг погледна между ушите на Копърхед.

— Бяхме обвързани от година и вече свиквах с длъжността си на капитан. Решихме, че е време за дете. Беше точно преди да започне войната. Опитахме два месеца, но не успях. На третия бях на някаква задача в необходимия момент. Вече дори не мога да си спомня какво ми се е видяло толкова важно. Най-вероятно съм обикалял и проверявал нещо си. На четвъртия месец войната започна. — Даг въздъхна тежко. — Ако бях успял да й направя бебе, Каунео щеше да остане в лагера и нямаше да поведе патрула си към Вълчия хребет. Тя и детето още щяха да са живи, ако не си бях губил времето.

Фаун почувства болка в сърцето си, сякаш споделяше старата му рана. „Това определено не е приятна тайна“. Реши да опита с очевидното обяснение.

— Не си можел да знаеш.

— Така е. Обмислял съм всякакви варианти. Може би нейното присъствие е било решаващо за битката, след като повалиха мен. Може би… Жената на един приятел почина при раждане. Знам, че той изпитваше същите терзания, но поради обратната причина. Никой не знае какво ще се случи. Просто трябва да се примирим с това.

Той замълча за известно време и Фаун реши да стори същото. Макар че може би в този момент Даг имаше нужда само от слушател. Вероятно се колебаеше дали може да зачева деца. Петдесет и пет години бяха доста време за един мъж, въпреки че едва ли беше имал много жени след Каунео. Ако се съдеше по нейната история, ако не успееха да си направят дете, щеше да е ясно чия е вината. Дали Даг не се притесняваше от разочарованието?

Явно умът му се бе отплеснал в нова посока.

— Семейството ми не е толкова голямо, колкото твоето. Само майка ми, брат ми и жена му. Децата му са извън шатрата на патрул или като чираци при създатели. Само един от синовете му е обвързан.

Тя кимна. Според описанията племенниците на Даг бяха на възрастта на нея и братята й.

— Надявам се да влезем в лагера тихичко. Колебая се дали първо да доложа на Феърболт, или да видя семейството си. Вероятно вече са се появили слухове за злината край Гласфордж и ако Мари не се е върнала, Феърболт ще иска пълен доклад. Освен това трябва да му кажа за ножа. Но пък искам да те запозная с майка ми и брат ми, преди да чуят за нас от някой друг.

— Кой ще се обиди по-малко, ако остане на втори план? — попита тя.

— Трудно е да се каже — усмихна се сухо Даг. — Майка ми може да таи обида дълго време, но и Феърболт трудно прощава грешки.

— Не би ми се искало да обиждам свекърва си от самото начало.

— Искрице, сигурно някои хора ще се обидят, без значение какво ще направим. И от това, което сме направили… въпреки че бе напълно почтено.

— И сред фермерите има такива — опита да го успокои тя. — Не можеш да им угодиш. Просто трябва да опитваш. Може би трябва да пробваш с по-лошия. Така винаги ще успееш да се измъкнеш, като кажеш, че трябва да видиш другия.