Лоис Бюджолд - Наследство

— Щом е втори път — продължи Фаун, — значи може да се случи пак. А ти не изглеждаш недоволен. Това е добре.

— Не съм сигурен, че мога да го направя пак.

— Ще е жалко — отвърна тя със скръбен тон, но очите й бяха весели. — Защо да не опитаме другия път? Ако не стане, ще пробваме нещо друго и пак ще ни е добре.

— Значи решено — каза той със задоволство.

— Точно така. — Тя се притисна към него и го прегърна.

За радост на Фаун на следващата сутрин се излежаваха до късно и се опитваха да повторят вчерашните упражнения — с различен успех. Даг не можеше да призове призрачната ръка, може би защото беше твърде спокоен. Сякаш изпитваше едновременно разочарование и облекчение. Все пак точно както бе предположила Фаун, успя да открие други начини, за да й достави удоволствие. Но прекомерните му старания не й позволяваха да се отпусне напълно.

Хапнаха обилно и към обед отново поеха по северния път. Късно следобед напуснаха долината и Даг заряза пътя и зави на запад. Прекосяваха гориста местност и понякога им се налагаше да яздят един зад друг. Фаун вече не знаеше къде се намира, но предполагаше, че ако обърне на изток, отново ще намери реката. Естествено, Даг знаеше точно къде отива.

Следващите два дни пътуваха през подобен пейзаж. Естествено, спираха по-рано и тръгваха късно сутринта. За радост на Фаун Даг успя на два пъти да призове призрачната ръка, но имаше и два неуспеха, без видима причина, което го объркваше дълбоко. Беше избрал плашещо име на новата си способност. Тревожеше се еднакво, независимо дали успяваше, или не. Накрая Фаун реши, че явно отдавна е забравил чувството да не знаеш какво правиш и това го обърква.

Освен това постепенно осъзна, че Даг сякаш нарочно се бави с пътуването, и то не само заради заниманията им в постелята. Самата Фаун беше доста любопитна какво предстои и й се искаше да се задвижат по-бързо, което се случи на третата сутрин, поради влошаване на времето. Предната вечер от запад се бяха появили високи пухкави облаци, оцветяващи залеза в розово. Сутринта беше мъглива и задушна и предвещаваше разразяването на сериозна буря. Според Даг можело да успеят да я изпреварят и да стигнат до езерото.

Към обед гората полека започна да отстъпва на тревисти поляни и отново можеха да яздят един до друг.

— Каза ми, че ще разкажеш историята на Рази и Ютау, когато си по-пиян или по-трезвен. Сега ми изглеждаш съвсем трезвен.

— Наистина ли? Ами добре.

— Всички разговори за твоите хора ще ми помогнат да изградя представа с какво ще се сблъскам.

— Не съм сигурен, че историята на Ютау ще е особено полезна.

— Може би. Но поне няма да изтърся някоя глупост поради незнание.

— Може и да не знаеш някои неща, но не говориш глупости — отвърна той.

— Въпреки всичко не искам да се изчервявам.

— Много си красива, когато се изчервиш, но все пак ще удовлетворя желанието ти. Ютау беше обвързан десет години със Сари Отер, но нямаха деца. Понякога става така и дори усетът ни не може да каже каква е причината. И двете семейства ги натискаха да срежат вървите си и да опитат с други партньори…

— Какво? Нима хората могат да режат брачните си върви? Какво означава това и как става? — Фаун уви пръсти около лявата си китка. Трябваше да сръчка Грейс, за да не изостава от дългокракия Копърхед.

— Много неща могат да доведат до срязване на вървите, но нямането на деца след дълъг период се смята за основателна причина, която не обижда и двете страни. По-лошо е, когато само единият иска това. Тогава може да възникне сериозна вражда между двете шатри. Иначе, ако и двамата са съгласни, процедурата е почти обратна на обвързването. Брачните върви се махат, усукват се на обратно, пак се връзват и се срязват с нож. После всеки взема своята си.

Фаун се чудеше дали и тези ножове се правят от кост.

— Същността се завръща в източника си, и готово. След това обикновено вървите се изгарят. — Той извърна поглед от намръщеното й лице. — Нима фермерските бракове никога не се разпадат?

— Случва се, но доста рядко. Земята и семействата ги държат заедно. Освен това е срамно. Разбира се, понякога някой си тръгва, но е като да си прегризеш крака, за да избягаш от капан. Трябва да изоставиш твърде много неща. Твърде много надежди. Макар че знам за един брак, който се разпадна на втората седмица. Булката и всичките й вещи бяха върнати на семейството и събитието се задраска от регистъра. Никой не ми обясни защо, но Флеч и близнаците се подхилваха, така че може да е имало креватни проблеми. Във всеки случай момичето не беше бременно от друг. Всичко бе уредено набързо, но предполагам, че някой е трябвало да поднесе доста извинения.