Лоис Бюджолд - Преобразяване

Фаун се поколеба, напълно объркана.

— Значи… ще се върнеш тук, за да работиш като помощник-кочияш в стъкларската работилница, така ли?

Уит сви рамене.

— Те си имат хора за тази работа. Не знам. Както и да е, с Даг трябва да побързате. Каруците са натоварени и готови за тръгване. Искат да пътуват по светло, а сега дните са къси.

Наложи се да закусят и да се сбогуват с хората от хотела набързо. Даг, като стар опитен патрулен, се пригоди към бързото заминаване без никакво усилие, макар да отдели повече от достатъчно време, за да се обръсне. Допълнителният багаж бе натоварен на гърба на Копърхед, докато излязат от града. Фаун се качи в натоварената каруца и се настани върху внимателно подредените уплътнени със слама сандъци. Отправиха се на юг от Гласфордж още преди утринното слънце да стопи сланата по бурените край канавката.

Минаха покрай ями, където работниците копаеха финия бял пясък, който се използваше за прочутата индустрия на града. Като видя тежко натоварените каруци, Фаун си каза, че на Уорп и Уефт може да им се падне доста по-тежка работа от това да теглят каруци с готови стъклени изделия и че в момента са впрегнати вероятно пробно. Дали не изпитваха и Уит, та собственикът да е сигурен, че може да го вземе на работа? Кочияшът на първата каруца от малкия им керван, побелял човек, казваше се Мейп, караше бавно, точно както бе предвидил Уит, но Фаун започна да се пита колко ли време ще им трябва, докато стигнат до сала. До Мейп се бе настанило едно кльощаво момче, Ход — неговата задача, изглежда, бе да помага с конете, да товари и разтоварва, също като Уит. Тяхната каруца я караше мъж на средна възраст, Танър, който, както Фаун скоро научи, бе далечен братовчед на собственика на стъкларската работилница и имаше жена и деца в Гласфордж.

Многобройните въпроси на Уит за стъкларството бързо стопиха първоначалното неудобство. Фаун се приведе напред, за да слуша какво си говорят. Даг яздеше край каруцата, притихнал и необщителен, така че никой не забелязваше, че и той слуша разговора. Когато Уит замълча, Танър погледна към младата жена през рамо, пое си дъх и я заразпитва за злината, която с Даг бяха унищожили крез лятото. Фаун се сети, че човекът е горял от желание да й зададе този въпрос, но се е притеснявал и му е трябвало време, за да събере кураж да я заговори. Отговори му спокойно, представи му опростен вариант на събитията, а след като погледна Даг за одобрение, му обясни, отново съвсем простичко, как действат споделящите ножове. Танър я гледаше зяпнал; хвърли поглед към Даг, но не посмя да му зададе въпрос. Уит се намеси отново и започна да описва пораженията от злината и да убеждава кочияша колко доходно ще е, ако водят там посетители.

— Трябва да ида да погледна — отвърна Танър и поклати глава, обзет от почуда. — Семейството ми не е имало нищо общо с тази каша, както се е случило с горкичкия Саса, но съм чувал много, макар и не от първа ръка. Сега вече нещата са ми по-ясни. Не ми се искаше да ви разпитвам пред Мейп — той кимна към побелелия, който нямаше как да ги чуе, тъй като каруцата му бе доста по-напред, — защото загуби племенника на съпругата си, та оттогава не е на себе си.

— Много съжалявам — отвърна Фаун.

— Да не би същността му да е била разкъсана? — попита Уит, нетърпелив да разбере зловещите подробности.

Танър се намръщи.

— Всички разправят, че така щяло да е по-добре. Заловили го бандити и го задържали в бандата. Лошото дошло, когато по-късно трябвало да се определи кой е най-обикновен бандит и кой е поразен от морящата твар. Накрая пощадили местните, а непознатите обесили, нещо, с което изобщо не съм съгласен. Езерняците от патрула убили племенника на Мейп още в самото начало на битката с бандитите. Може би това е спасило цялото семейство от обесване, въпреки че съпругата на Мейп едва ли приема нещата по този начин.

— Леле — обади се Уит.

Фаун преглътна.

— Да не беше едно русо момче?

— Не, тъмнокос.

Фаун въздъхна с облекчение. Значи не ставаше въпрос за момчето, което Даг бе убил пред нея и по този начин го бе спасил от обесване. Даг, който яздеше до тях, се бе умълчал — бе още по-мълчалив и отпреди, — лицето му бе напълно безизразно и на нея й хрумна, че нападателят й не е бил единственият, чиято зловеща кариера Даг е прекъснал. Знаеше, че предишната вечер е участвал в нападението над лагера на бандитите и че стрелите му били почти свършили. А той не пропускаше цел.

— Благодаря за предупреждението — каза тя на Танър. — Ще се постарая да не говоря пред него за тези неща. — Танър кимна. Фаун погледна кльощавото момче до Мейп — седеше с отпуснати рамене, пъхнало ръце между коленете си, и добави: — Ами Ход? И той ли е участвал?