Лоис Бюджолд - Преобразяване

Качиха багажа си в стаите. Фаун и Даг помолиха да им дадат старата стая, тъй като бе пълна с щастливи спомени. Най-хубавото бе, че от стаята на Уит ги делеше дебела врата, здраво залостена, което обещаваше, че поне една нощ няма да ги тормозят братя, комари или нещо друго. До вечеря оставаше час и Фаун отиде да поздрави всички, с които се бе сприятелила през лятото: шивачки, прислужници, готвачката и прислугата в кухнята. Уит не се отделяше от нея. Фаун не бе сигурна кой кого показва, защото някои от момичетата грейнаха, когато видяха Уит, а той така се притесни, че се държа много любезно. Насочи целия си чар към готвачката Сал и постигна чудеса, въпреки че тя бе омъжена.

— Сал ми позволяваше да работя седнала, докато оздравявах и чаках Даг да приключи със задълженията си на патрулен — обясни Фаун и вдъхна дълбоко чудесния аромат в кухнята. Ястията в гърнетата къкреха, над огъня се въртеше месо на шиш, пайовете бяха вече готови; една от прислужничките накара конярчетата да чакат навън, докато гостите се нахранят. — Сигурно съм почистила поне десет хиляди шушулки грах, но работата ми помагаше да не полудея.

— Отначало беше доста бледичка — съгласи се Сал. — Но моите гозби върнаха розовината в бузките ти. — Погали я и по бузата на Фаун полепна брашно.

— Да — съгласи се Фаун, избърса брашното и се усмихна. — Гозбите ти и Даг.

Усмивката на Сал се посви и тя погледна одобрително Уит.

— Значи патрулният те е завел у вас накрая.

Фаун кимна.

— Не бяхме много сигурни — призна Сал. — Някои от нас се опасяваха, че ще те омагьоса, по Езерняшки. Ама пък онези, които идват тук, обикновено се държат прилично. Какво правят помежду си не е наша работа.

Фаун вирна брадичка.

— Дори да имаше магия, тя беше взаимна. Ние се оженихме.

— Не може да бъде! — ахна слисаната Сал.

Фаун посочи брат си.

— Уит беше свидетел.

— Аха — потвърди Уит. — Казаха си клетвите в Уест Блу пред цялото семейство, подписаха се в семейната книга и всичко, както си му е редът.

— Леле, миличка… — Сал се поколеба. — Той си беше страшничък, ама те всички патрулни са такива, въпреки че не откъсваше очи от теб, но… Не мислех, че ще го направи. Вие двамата не знаете ли, че Езерняците не се женят за такива като нас? Сигурно нещо те баламосва, а и семейството ти.

— Няма такова нещо — възрази Фаун. — Оженихме се и по Езерняшки — сплетохме брачни върви и те са здрави като на всяка Езерняшка двойка. Ето, виж. — Протегна лявата си ръка и показа тъмната връв, след това тръсна ръка, за да заблестят златните мъниста по краищата. Тази вечер я показваше за трети или четвърти път.

— Това ли представляват тези върви? — попита с нескрито съмнение Сал. — Виждала съм ги и на други патрулни.

— Да, това са брачни върви.

— Все едно се ожениха два пъти — каза Уит. — Няма мърдане за Даг този път. Според мен, след като е стегнал възела, това е.

Сал се ококори.

— А неговите хора приеха ли ви?

— Не мога да кажа, че роднините му примряха от щастие, но поне не посмяха да заявят, че не сме женени — отвърна Фаун.

— Направо не мога да повярвам!

Сервитьорите влизаха и излизаха, помощничките в кухнята се провикваха и Сал трябваше да прекъсне интересния разговор, за да довърши вечерята. Изпрати гостите си с нескрито съжаление.

В коридора към трапезарията Уит спря и попита учудено:

— Фаун?

— Какво?

— Нали роднините на Даг са приели вървите? Нали не разправят, че двамата сте заедно… просто така?

— Истината е, че по този въпрос имаше четири или пет различни мнения. Някои ги приеха за истински, някои ни обвиниха в измама, а трети изобщо не искаха и да знаят за тях, просто искаха да ни прогонят. Не се разправяха единствено с Даг, разправяха се и помежду си. С тези върви все едно пуснахме котка сред гълъбите. След като си тръгнахме, нещата сигурно са се поуталожили. — Истината бе, че Даг не искаше да настоява за окончателно решение от страх то да не бъде „не“.

— А техните правила… Във всеки лагер ли имат различни правила, или навсякъде са същите?

— Във всеки лагер си имат правила, но лагерите поддържат връзка. Куриерите разнасят рапортите на патрулите, писма между лагерните съвети, лични писма и много клюки. Така казва Даг. Младите патрулни сменят лагерите си, за да се обучават на различни места, други пътуват, за да търгуват. Някои ходят на гости на роднини. Така че новините се разнасят. Езерняците не губят връзка помежду си. — Тя се намръщи. — Как ли ще я кара Даг далече от хората си? Това е направо неестествено за Езерняк.