Лоис Бюджолд - Преобразяване

— Хм — изсумтя Уит.

Младежът, изглежда, бе направил добро впечатление на Сал, защото скоро им сервираха, а порциите бяха забележително щедри. След като се нахраниха, Уит отиде в кухнята, за да благодари на готвачката за вкусното ястие. Върна се и каза, че вечерта щял да се разходи из Гласфордж. Даг, за облекчение на Фаун, не се опита да го спре.

— Денят беше дълъг — обясни тя. — Даг все още се възстановява. — Съпругът й се усмихна на трапчинките й и притвори очи, макар изобщо да не му се спеше.

— Да де — отвърна разсеяно Уит. — А и ти трябва да си починеш. До утре тогава. — След това каза, че ще нагледа конете и ще си побъбри с конярчетата, и тръгна.

Фаун и Даг си легнаха веднага, но не за да спят. Младата жена с огромно удоволствие откри, че призрачната ръка на Даг се е върнала и е достатъчно силна, за да й доставя неизмеримо удоволствие. Уважението й към лечителката, предвидила възстановяването на ръката, порасна. По някое време Уит се върна и задумка по стената, за да им пожелае лека нощ. Фаун едва потисна кикота си, когато Даг се надигна и му пожела лека нощ по същия начин, въпреки че позата бе неудобна.

На следващата сутрин след закуска се разходиха до центъра, свиха по една улица встрани от пазара и отидоха до реката, която пресичаше Гласфордж и продължаваше към Грейс. Имаше няколко бента за воденици. Сега, заради сушата, истинска благодат за фермерите, които прибираха реколтата, и пътниците из Олеана, реката бе спаднала и единствено плоскодънни лодки можеха да пренасят изделията на градските занаятчии. Есенният въздух беше тръпчив от дима на дърва и пушека на въглища от ковачницата, две пещи, работилницата на майстора на лодки, грънчарската работилница и разбира се, работилниците на прочутите майстори на стъкларски изделия.

В една от работилниците откриха Саса Клей, един от най-добрите приятели на Фаун след сблъсъка със злината. Червенокосият Саса искрено се зарадва да ги види и се запозна с Уит с огромно удоволствие. Като всеки мъж, той не проявяваше никакъв интерес към брачните ритуали, затова пък бе запален по стъкларството и местната търговия и с удоволствие разведе гостите си. Саса не бе много по-голям от Уит и двамата бързо се сприятелиха, така че след като обядваха, Фаун ги остави да си приказват, а те с Даг се върнаха в хотела — както той се изрази — да подремнат. Не беше точно лъжа. Тя бе сигурна, че малко по-късно ще подремнат.

Притесни се, когато Уит не се върна за вечеря, но Даг разумно изтъкна, че Саса отлично знае къде да ги намери, ако има нещо, и Фаун се успокои. Питаше се дали има начин да убеди съпруга си да останат три вечери вместо планираните две, но Даг обясни, че сухото време едва ли ще продължи още дълго, а и нощният студ вещаеше промяна на времето.

Уит се върна много късно — те вече спяха. Фаун се надигна сънено, когато го чу да трополи, чу и скърцането на леглото му, когато той си легна. Сгуши се до Даг, вече по-спокойна.

Спокойствието й се стопи в мразовитата сутрин, когато слезе в конюшнята, за да помоли момчетата да оседлаят Уорп и Уефт, та да са готови след закуска — Даг щеше сам да оседлае Копърхед. Конете ги нямаше. Качи се в стаята на Уит и откри, че брат й също го няма. Успя да потисне паниката си, когато забеляза багажа му до леглото. Докато слизаше по стълбите и се питаше дали да не накара Даг да използва усета си за същност, се натъкна на Уит, който тъкмо нахлуваше през вратата към конюшнята.

— Къде беше? — попита тя раздразнено. — Къде са конете?

— Продадох ги — заяви доволно Уит.

— Какво? Чакат ни още два дни езда!

— Знам. Уредил съм нещата. — Забеляза, че тя го гледа с недоверие, и добави обидено: — Продадох Уорп и Уефт на шефа на Саса. Той ми даде добра цена.

— Нали каза, че на връщане ще се пробваш при въглищаря? — натякна тя.

— Да, ама… конюшнята на стъкларя ми допадна повече. Мирише на чисто. При това една каруца със стъклария няма да е толкова натоварена, че да мъчи конете. Нали трябва да пътуват бавно и внимателно. — И кимна доволно, очевидно си представяше как конете му се справят с работата.

Фаун обаче не беше доволна. Прокара пръсти през косата си.

— Да, но… сега как ще стигнем до реката? Да не искаш да натоварим багажа на Копърхед и да го водим?

— Не, разбира се. Не съм толкова тъп. Договорих се. Шефът на Саса изпраща две каруци със стъклени изделия надолу към брода за Силвър Шоулс. Аз ще съм помощник-кочияш, ще товаря и ще разтоварвам, а вие ще пътувате безплатно. Даг ще си язди Копърхед.