Лоис Бюджолд - Хоризонти

Радостта им обаче продължи кратко, защото Сейдж, който бе влязъл в гората, за да събере дърва за огън, изскочи размахал окървавена секира.

— Змии! Стотици са! До една са гърмящи змии!

Фаун, която тъкмо се канеше да разседлае Сврачка, се метна отново на седлото и вдигна високо крака.

— Какво?!

— Не е възможно да са стотици — възрази Финч. — Змиите не са стадни животни, Сейдж. Просто си се уплашил.

— Я кажи колко видя — обади се Аш. — Две? Три? — Въпреки това свали секирата от колана си.

— Всъщност… — обади се Даг, обърна се и зарея поглед към скалистите склонове.

Всички мълчаха, обзети от страх, чуваше се единствено накъсаното дишане на Сейдж. Бяха впили очи в Даг също като омаяни мишки.

— Наистина са стотици — продължи Даг. — Тези скали са пълни със змийски гнезда. Те се навиват на кълбо по няколко, за да преживеят студовете. Тъкмо са се събудили от зимен сън.

Финч се метна на капрата до Кала.

— В по-големите скални дупки могат да се съберат стотина — обясни патрулният.

Индиго погледна с копнеж към тревата. Изморените гладни животни бяха свели глави да попасат.

— Можем да се скрием в каруцата, но те ще изпохапят мулетата и конете.

— Възможно е — съгласи се Даг. — По-вероятно е все пак просто да се измъкнат. Но тук има толкова много зеленина, че може случайно да стане беля.

— Вие, Езерняците, не можете ли да ги убедите да стоят настрани? — попита уплашено Фаун. — След като можете да повикате конете си, не можете ли да отпратите змиите?

Аш вдигна брадвата.

— Ако действаме заедно, можем да ги разчистим завинаги.

Аркади заговори, сякаш се обръщаше към проекция във въздуха:

— Най-честите жертви на змийско ухапване, които съм лекувал, са млади мъже. Много често подпийнали. В повечето случаи ухапванията са по ръцете, но един беше успял, незнайно как, да се сдобие с ухапано на ухото, а друг… няма значение. Предполагам, че се е случило, докато се е търкалял с някое момиче в сеното. В противен случай трябва да е изпил невероятно количество бира.

— В сеното ли? — повтори Фаун.

— Телесната топлина привлича змиите — обясни Даг. — Те обичат да се сгушат при теб под завивките. В районите, където се въдят змии, патрулните стават от сън много внимателно.

— Така си е — потвърди Бар. — Особено ако наоколо има други патрулни.

Самоуверената усмивка на Даг никак не окуражи Фаун. Нали трябваше да опънат постелята си на земята.

— Даг…

Гласът й не прозвуча чак като плач, но беше много жален.

Той не се отказа от намерението си, за което тя щеше да го разпита едва след като се махнеха от това място, и даде знак на Бар и Аркади.

— Елате. Да покажем на фермерчетата как патрулните прогонват змиите.

Аркади въздъхна тежко, сякаш искаше да попита: „Трябва ли да идвам и аз?“, но не възрази, когато Даг му посочи да застане от другата страна на малък поток.

— Кала, Индиго, искате ли да се научите как става?

— Не! — отсече Кала.

— Ами… — поколеба се брат й.

— Полезно е да се знае, ако на верандата ви или под къщата се появят змии. Преди децата ви да ги намерят — уточни Даг.

На слабото лице на Кала се изписа страх. След кратко мълчание тя кимна и пристъпи към Даг. След още няколко секунди Индиго тръгна с неприкрито нежелание след Бар. Сейдж се стегна, стисна секирата и последва Кала. Гласът на Даг звучеше в далечината, докато обясняваше и водеше малката група срещу течението на потока, навътре в гората.

Фаун не смееше да слезе от Сврачка. „Ако намеря змия на верандата, ще повикам Даг.“

Отначало не ги виждаше, но забеляза как затрептя тревата, отначало на отделни места, след това навсякъде. Шумоленето, което беше доловила, ставаше все по-силно. После на брега се появиха вълнообразни тела в кафяво и белезникаво, надигнали плоските си глави. Първо по една, след това по две и три, накрая десетки преплетени заедно, гърмящите змии се плъзнаха в кипналата вода и течението ги понесе надолу също като клони.

От отсрещния бряг змиите на Аркади навлизаха във водата в стройни редички, които се разпадаха, щом влечугите се окажеха върху скалите или във водата сред змиите на Даг. Даг и Аркади си подвикваха доста груби критики за начина, по който действат. Важното беше, реши Фаун, че змиите ще се махнат до една.

Даг, Бар, Аркади и изпълнените им с нежелание чираци се спуснаха в долината към завоя на реката. Върнаха се след около час. Останалите най-сетне бяха разседлали конете и пуснали мулетата, макар големите тояги, които стискаха, да ги затрудняваха.