Лоис Бюджолд - Хоризонти

— Безопасно е да оставите мулетата да попасат — заяви весело Даг. — Когато нещастните змии излязат от водата, ще са станали на лед, а нощта ще ги задържи неподвижни. Ще са им необходими няколко дни, за да се върнат у дома.

Бар — гледаше към долината и залязващото слънце — поклати глава.

— Ако някой си е направил лагер надолу по течението, го чака неприятна изненада.

За да дадат достатъчно време на животните да се нахранят, на следващия ден тръгнаха късно от Змийската долина, както я нарече Фаун. Тя бе доволна, че заминават преди мокрите недоволни обитатели да са се върнали.

Към края на деня започна да се забелязва, че излизат от Пустошта. Все по-често се натъкваха на потоци, дърветата изглеждаха по-високи и разлистени. Не се мяркаха ферми, въпреки че Даг отбеляза, че от време на време тук водят стада на паша. Южняците наричаха тези земи северни, а северняците ги наричаха южни. Даг увери Фаун, че след още ден ще започнат да се спускат към долината на река Хардбойл, най-големия източен приток на Грей на юг от Грейс. Скоро след това щяха да стигнат до сала, а после ги чакаха зелени планини също като вълни. От вълнение Фаун остана будна на гърба на Сврачка през целия следобед.

От сто мили за пръв път попаднаха на кръстопът, а скоро след това и на още един, набразден от колелата на каруци. Фаун яздеше напред между Аркади и Даг, за да не диша прах. Скоро започнаха да срещат и местни хора. Някои яздеха, други вървяха пеша, не бяха натоварени като за дълъг път; срещнаха фермерска каруца, след нея още една, мъж, момче и кучета прекарваха стадо овце. Хората, с които се разминаваха, ги оглеждаха. На няколко пъти Фаун забеляза злобни погледи и си каза, че не всички се отнасят така приятелски към група Езерняци и фермери, както гребците. Също като реките, пътят свързваше различни селища, но тук бе настрани от тях: тук земята не бе ничия и същевременно бе на всички, а на непознатите са налагаше да се оправят сами.

Фаун тъкмо предлагаше да изпратят Финч и Бар напред, за да намерят подходящо за нощуване място, когато Аркади ги повика и те се обърнаха. Към малкия керван бавно се приближаваха двама Езерняци. Тримата смушиха конете назад, за да ги пресрещнат. Езерняците вероятно бяха партньори или куриери, реши Фаун. Отдалече човек не можеше да определи по дрехите дали са мъже, или жени, но когато наближиха, тя видя, че са мъж и жена, и двамата млади и високи, косите им бяха сплетени. Жената бе с тъмно кожено палто, разкопчано, защото бе топло, с цепка отзад, за да й е по-лесно да язди. Черната й плитка, дебела колкото ръката на Фаун, подскачаше на всяка крачка. Косата на партньора й стигаше до раменете.

— Страхотна коса — промълви Аркади. Даг също не откъсваше поглед от жената и Фаун се запита дали някой изобщо забелязва мъжа.

— Това палто ми е познато! — Даг се изправи на стремената и се вгледа по-внимателно. — Възможно ли е? — Вдигна ръка към устата си и се провикна: — Сумак?

Жената дръпна юздите на коня толкова силно, че животното почти клекна на задните си крака, и също се изправи на стремената. Даг размаха куката. Златните очи на жената се разшириха и тя също се провикна не по-малко изненадано:

— Чичо Даг!

Даг се ухили, когато племенницата му препусна към него и спря коня си, и дръпна рязко юздата на Копърхед, когато той се опита да хапе.

— Дръж се прилично с роднините, старче. Толкова малко Редуинг останаха, че не бива да ги нараняваме.

Очите на Сумак блестяха.

— Още ли яздиш този ужасен кон?

— А ти още ли носиш това ужасно палто?

Стоеше й по-свободно, отколкото на по-големия й брат, но най-големият син на Дар беше кльощав още от младежките си години, та чак докато попадна в патрула. След това Сумак го бе предала на по-малкия си брат и Даг мислеше, че е изгубено.

— Разбира се. Накарах Уин да ми го върне веднага щом се прибра от последната си размяна. Виж, това ще ти хареса. — Тя се обърна на седлото и повдигна дебелата си плитка. — Виждаш ли драскотината на гърба?

— Нова ли е? — Беше боядисана в червено и едва се виждаше на фона на черната кожа.

— На година някъде. Патрулът ми направи засада на една злина, която си беше свила гнездо над Орловия водопад. Един глинен метна обратно тежко копие за мечки. Аз му дадох да се разбере след това де — можеш да се гордееш с мен. Та копието щеше да ме прониже в гърдите и да ми съсипе новата блуза, но аз се извъртях и то се плъзна по гърба. Събори ме и се претърколих по склона, забих ножа, за да се спра, и после разпорих глинения.